Шпионинът

Това бе самата истина. Цезар слушаше разговора с тревога и след като се поздрави с умелото бягство на господаря си, мислите му съвсем естествено се върнаха към последствията за собствената му личност. Паузата, след последните думи на часовия никак не спомагаше за възвръщането на способностите му. Лейтенант Мейсън разглеждаше със собствените си очи подозрителната фигура на чернокожия и Цезар разбра това, като погледна през една пролука под едната си ръка, оставена с цел да разузнава положението. Капитан Лоутън би разкрил измамата веднага, но погледът на Мейсън не бе така остър, както този на командира му. Ето защо, той се обърна доста презрително към войника и тихо му каза:

— Този анабаптист, методист, квакер, бандит-псалмопоец е уплашил момчето с брътвежите си за огньове и сяра. Ще ида да го развеселя с малко приказки за нормални неща.

— Чувал съм, че от страх хората побеляват — каза войникът и очите му щяха да изпаднат от орбитите си — но кралският капитан изглежда е станал черен!

Наистина, Цезар не бе успял да чуе какво говори Мейсън и тъй като случилото се досега вече бе събудило у него всички възможни страхове, той несъзнателно бе дръпнал перуката от едното си ухо за да чува по-добре, без изобщо да съобрази, че цветът му ще го издаде. Часовият бе забелязал това действие. Вниманието на офицера веднага се насочи натам и като забрави цялото съчувствие към колегата офицер, изпаднал в беда, или с две думи, като забрави всичко останало, освен порицанието, което щеше да получи частта му, той скочи напред и сграбчи ужасения африканец за гърлото. Цезар разбра че е разкрит веднага щом чу да се споменава цвета му и още при първия удар на ботуша на Мейсън в пода, той скочи на крака и веднага се придвижи към един от ъглите на стаята.