Шпионинът
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шпионинът». Краткое содержание книги:
— Боже! — възкликна Цезар — панталони на маса Хари стават!
— Всичко е наред, само краката ти не са — каза търговецът зает с тоалета на Уортън. — Облечи палтото, капитане, така… на един карнавал ще минеш чудесно… Цезар, сложи тази напудрена перука на главата си и когато вратата се отвори гледай през прозореца и стой с гръб. Не говори, каквото и да става, иначе ще ни издадеш.
— Харви мисли черен народ няма език като бял народ — измърмори той недоволно и застана на определеното място.
Всичко бе готово и Харви се залови много сериозно да разяснява ролите на двамата актьори. На капитана каза да изостави изправената си войнишка стойка и да се превие като негъра на баща си, а Цезар трябваше да пази тишина и да се преструва колкото се може повече. След това той отвори вратата и извика часовия, който бе отишъл в далечния край на коридора, за да не чуе думите за успокоение, предназначени за друга душа.
— Повикай стопанката — каза той тържествено. — И да дойде сама. Затворникът е потънал в добри мисли и никой не трябва да го смущава.
Цезар зарови лице между дланите си и когато часовият надникна, видя гърба на охранявания, дълбоко замислен. Той изгледа свещеника с презрение и извика силно жената, която се появи веднага, тайно надявайки се да бъде допусната до предсмъртното разкаяние на осъдения.
— Сестро — каза свещеникът с авторитетния глас на господар. — Има ли в къщата ти „Последните мигове на престъпника-християнин или размисли за вечността за тези, които умират от насилствена смърт“?
— Никога не съм чувала за тази книга — каза дамата с изненада.
— Не съм изненадан. Има много книги за които не си чувала, но този разкайващ се грешник не може да си замине в мир, без утехата на това томче. Един час четене от него се равнява на цял живот слушане на проповеди.
— Какво съкровище трябва да е това… Кога е отпечатано?
— Първо е било отпечатано в Женева на гръцки език, а после е преведено в Бостън. Тази книга, мадам, трябва да е в ръцете на всеки християнин, особено на тези, които умират на бесилката. Веднага пригответе един кон за този негър, който ще ме придружи до брат ми и ще я донесе навреме. Братко, овладей се. Тръгваш по тесния път на славата.
Цезар на свой ред се загърчи в стола, но не показа лицето си иззад ръцете скрити в ръкавици. Стопанката си тръгна за да изпълни тази много разумна молба и заговорниците отново останаха сами.
— До тук добре — каза Харви. — Сега идва трудното. Трябва да заблудим и началника на стражата, който е лейтенант на Лоутън и е научил от него доста хитрости. Капитан Уортън, помни, че сега всичко зависи от спокойствието ни.
— Съдбата ми не може да стане по-лоша отколкото е сега, приятелю, но заради теб ще направя всичко, което е по силите ми.
— А нима аз мога да бъда още повече преследван отколкото вече съм? — каза търговеца с непоследователността, която бе характерна за него. — Но съм обещал на един човек да те спася и досега не съм го лъгал.
— Кой е той? — попита Хенри със събуден интерес.
— Никой.
Слугата скоро се върна и каза че конете чакат до вратата. Харви погледна капитана и тръгна надолу по стълбите, като преди това накара жената да остави затворника на спокойствие, за да може да смели духовната храна, която е получил.
Слухът за странния свещеник бе пуснат от часовия и пред къщата се събраха дузина драгуни без работа, които имаха намерение да си поприказват с фанатика и сега се преструваха на възхитени от конете.
— Хубав кон — каза инициаторът на тази шега. — Но малко слабичък. Сигурно заради тежката работа по вашето призвание.
— Моето призвание може да е тежко и за мен и за това хубаво животно, по идва денят на разплатата и тогава ще получа възмездие за делата си — отговори Бърч и сложи крак в стремето, готов да се качи на коня.
— Значи, работиш за заплата, както ние се бием за нея? — добави друг.
— И така да е, работникът не заслужава ли своята заплата?
— Хайде да ни прочетеш една проповед. Сега нямаме работа и нямаш представа какво добро ще направят думите ти на окаяници като нас. Ето, качи се на този сандък и започвай откъдето искаш.
Драгуните се събраха с радостно нетърпение наоколо, а свещеникът погледна многозначително капитана, който вече се бе качил на коня.
— Разбира се. Защото такъв е моят дълг. Цезар, ти можеш да тръгваш. Предай бележката, вземи книгата и веднага се връщай, защото затворникът се нуждае от нея. Часовете му са преброени.