Шогун

— Снаха ми още не е започнала да ражда — очакваше се да започне вчера, но предполагам, че Очиба-сама ще тръгне за Осака веднага щом премине опасното.

— Време е след трите момичета Генджико да ви роди и внук. Ще прочета молитва за неговото раждане.

— Благодаря — поклони се Торанага. Както винаги тя му беше симпатична и той знаеше, че е искрена, макар да представляваше опасност за рода му.

— Чух, че вашата Садзуко-сан е бременна?

— Да, много съм щастлив. — Торанага усети как през тялото му пробягва топла тръпка при мисълта за последната му наложница, нейната младост, жизненост и ласка. Дано имаме син, помисли си той. Седемнадесет години е чудесна възраст за първо дете, ако жената е здрава, какъвто е случаят с нея. — Да, щастлив съм.

— Буда ви е благословил. — Йодоко усети лека завист. Струваше й се несправедливо Торанага да има пет живи синове, четири дъщери и пет внучки, едно дете на път от Садзуко и много години пред себе си, през които можеше да зачене още безброй деца от многото наложници в дома си. А при нея всичките надежди бяха съсредоточени върху това единствено седемгодишно дете — колкото нейно, толкова и на Очиба. Да, той е също толкова мой син, каза си тя. А как мразех Очиба в началото…

Видя, че всички я наблюдават, и се стресна.

— Да?

Яемон се намръщи.

— Попитах, Първа майко, дали можем да тръгнем вече за урока ми. Два пъти ви попитах.

— Извинявайте, синко, бях се замислила. Така е, като остарее човек. Да, хайде да тръгваме.

Кири й помогна да стане. Яемон се затича напред. Сивите вече бяха наскачали, единият го хвана и с много нежност и обич го метна на рамото си. Четиримата самураи, които я бяха придружили, чакаха отстрани.

— Повървете малко с мен, Торанага-сама. Трябва ми силна ръка, на която да се облегна.

Торанага скочи на крака с неочаквана пъргавина. Тя го хвана под ръка, но не се облегна на нея.

— Да, имам нужда от силна ръка. Също и Яемон. Също и империята.

— Винаги съм на ваше разположение да ви служа — побърза да каже Торанага.

Когато се отдалечиха от останалите, тя продължи тихичко:

— Станете единствен регент. Вземете властта и управлявайте сам. Докато Яемон навърши пълнолетие.

— Завещанието на тайко изрично забранява това — дори и да го желаех, а случаят не е такъв. Ограниченията, които налага, изключват възможността един — единствен регент да вземе властта. А и аз не искам да стана всевластен. Никога не съм искал.

— Тора-чан — продължи тя, като използува умалителното име, дадено му от тайко преди толкова години — ние двамата с вас имаме много малко тайни един от друг. Ако поискате, можете да го направите. Говоря и от името на Очиба-сама. Вземете властта пожизнено в ръцете си. Станете шогун.

— Това, което говорите, е предателство. АЗ НЕ ИСКАМ ДА СТАВАМ ШОГУН!

— Така е, разбира се, но изслушайте ме за последен път. Станете шогун и направете Яемон свой единствен наследник — единствен наследник! Би могъл да стане шогун след вашата смърт. Нали кръвта му е Фуджимото по линия на Очиба-сама чак до нейния дядо Города и оттам до древни времена. Фуджимото!