Шогун

— Ако съм искал да те понижа, щях да го направя. Заповядвам ти веднага да заминеш за Йедо. Тръгни още тази нощ, придружен от двадесет души, и се яви на рапорт при брат си. И да си там за рекордно време! Хайде, тръгвай. — Нага се поклони и излезе с побеляло лице. Торанага се обърна към Хиромацу със същия остър глас. — Учетворете стражата! Анулирайте лова ми — и днешния, и утрешния. Напускам Осака веднага след заседанието на регентите. Ще направите всички необходими приготовления, но дотогава оставам тук. Не приемам никого, без да съм го поканил лично. Никого. — Той сърдито отпрати всички с махване на ръката. — Всички сте свободни — освен Хиромацу.

Стаята се изпразни. Хиромацу беше доволен, че ще изживее унижението си на четири очи, защото като началник на охраната той беше най-виновен от всички.

— Никакво извинение не може да ме оправдае, господарю. Никакво!

Торанага бе потънал в мисли. Но по лицето му вече нямаше и следа от гняв.

— Ако решите да наемете някого от тайното дружество на Амида в Китай, как бихте постъпили? Откъде ще започнете да го търсите?

— Не знам, господарю.

— Кой може да знае?

— Касиги Ябу.

Торанага хвърли поглед през амбразурата. Нишките на зората вече се преплитаха с източната тъма.

— Доведете ми го призори.

— Смятате ли, че той се крие зад тази работа? Торанага не отговори, а отново потъна в размислите си.

— Най-накрая старият воин не издържа на продължителното мълчание.

— Моля ви, господарю, нека се махна от погледа ви. Толкова ме е срам за този провал…

— Почти е невъзможно да се предотврати едно такова покушение.

— Да, но трябваше да го хванем веднага, а не в такава близост до вас.

— Съгласен съм. Но не ви държа отговорен за станалото.

— Да, но аз се държа отговорен. И още нещо трябва да добавя, господарю, защото аз отговарям за вашата безопасност до завръщането ви в Йедо. Ще има още покушения върху живота ви, а и всичките ни шпиони докладват, че войските са много раздвижени. Ишидо е обявил мобилизация.

— Да — небрежно се съгласи Торанага. — След Ябу искам да видя Цуку-сан, а след него Марико-сан. Удвоете стражата около Анджин-сан.

— Тази вечер получих донесение, че Оноши е впрегнал на работа сто хиляди души да подсилват крепостта му в Кюшу — каза Хиромацу, обладан от силна тревога за безопасността на Торанага.

— Ще го попитам за това, щом го видя. Хиромацу не издържа:

— Изобщо не ви разбирам! Трябва да ви предупредя, че рискувате всичко по един много глупав начин. Да, глупав! Не ме интересува дали ще ми отнемете живота, задето ви говоря така — но това е самата истина. Ако Кияма и Оноши гласуват на страната на Ишидо, с вас е свършено! Вие сте загубен — рискувахте всичко с идването си тук и изгубихте. Бягайте, докато още можете. Поне ще запазите главата на раменете си!

— Все още съм в безопасност.

— Това нападение нищо ли не ви говори? Ако не бяхте сменили стаята си, сега да сте мъртъв!

— Да, има такава вероятност, но по-вероятно е, че нищо нямаше да ми се случи. Пред моята врата имаше многобройна стража — и тази, и миналата нощ. Тази нощ и вие бяхте дежурен. Никакъв убиец не би могъл да припари до мен. Дори и този, който очевидно е бил добре подготвен. Знаел е пътя и дори паролата. Кири-сан казва, че го е чула. Затова предполагам, че е знаел и в коя стая спя. Но не аз бях набелязаната жертва. Той дойде за Анджин-сан.