Шогун

— Да. Предпочитам мъглата, която ме заобикаля. Много от нещата, които виждам в днешно време, не ми харесват. — Йодоко се обърна и погледна момчето. Престори се, че едва сега го е видяла. — О! Синът ми! Ето къде сте били. Търсих ви. Колко ми е приятно да ви видя, куампаку.

Тя се поклони почтително.

— Благодаря, Първа майко. — Яемон се усмихна радостно и отвърна на поклона й. — Да бяхте чули само какво ни разказа варваринът! Начерта ни карта на света и ни разправи смешни истории за хора, които изобщо не се къпят! През целия си живот ни веднъж не са се изкъпали и живеели в къщи от сняг и носели дрехи от кожа като зли ками!

Старата жена презрително изпуфтя.

— Колкото по-малко идват тук, толкова по-добре. Поне аз така мисля, синко. Така и не се научих да ги разбирам, а и винаги миришат ужасно. Не ми беше ясно как ги понасяше нашият господар тайко, баща ви. Но нали беше мъж като вас — вие мъжете сте по-търпеливи от една недостойна жена като мен. Имате добър учител, Яемон-сама. — Погледът й за миг се прехвърли върху Торанага. — Торанага-сама има повече търпение от всеки друг в империята.

— Търпението е важно, за мъжа, от жизнено значение за водача — изрече сентенциозно Торанага. — А жаждата за знания е похвално качество, нали, Яемон-сама? Човек не знае откъде може да дойде знанието.

— Да, чичо, така е — съгласи се Яемон. — Той е прав, нали, Първа майко?

— Да, прав е. Но все пак — доволна съм, че съм жена и няма защо да се грижа за тези неща. — Тя прегърна момчето, което се приближи и седна до нея — Защо дойдох тук, синко? За да си отведа нашия куампаку. Защо? Защото куампаку е закъснял за обяд и за урока си по калиграфия.

— Мразя уроците по калиграфия! Отивам да плувам!

Торанага се намеси с престорена сериозност:

— Когато бях на вашата възраст, и аз мразех да пиша. Затова, като станах на двадесет години, трябваше да престана да се сражавам и да се върна отново в училище. И тогава ми беше още по-неприятно.

— Да се върнете в училище ли, чичо? След като сте го напуснали завинаги? Не, това наистина е ужасно!

— Един владетел трябва много добре да знае да пише, Яемон-сама. Не само четливо, но и красиво, а куампаку — по-добре от всеки друг. Иначе как ще напише послание до негово императорско величество или до великите даймио? Водачът трябва във всяко едно отношение да стои над васалите си. И трябва да върши много трудни неща.

— Да, чичо. Трудно е да бъдеш куампаку. — Яемон се намръщи важно. — Най-добре сега да си науча уроците, а не като стана на двадесет години, защото тогава ще ме чакат много по-важни държавни дела.

Всички се почувствуваха горди от него.

— Колко сте мъдър, синко — похвали го Йодоко.

— Да, Първа майко. Аз съм мъдър като баща си, така казва майка ми. Тя кога ще се върне?

Йодоко се загледа с присвити очи в Торанага.

— Скоро.

— Надявам се, че съвсем скоро — обади се и Торанага.