Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Ами… Всъщност… — Роуз хвърли отчаян поглед на Саймън, но той не я виждаше, потънал в задълбочен разговор с мъжете. Тя попи потта от челото си и ръката й замръзна, защото осъзна, че в този миг е изтрила фондьотена от него. — Работех в „Луис, Домел и Феник“, но съм в дългосрочен отпуск.
— Аха — рече Лесли.
— Това е чудесно — допълни Хедър. — Нали ще се жените?
— Точно така — отвърна тя по-силно от необходимото и изплашена от гласа си, стисна ръката на Саймън. Постара се да го направи така, че годежният й пръстен да се вижда добре, за, да не би да си помислят, че се опитва да ги излъже.
— Аз лично взех три месеца отпуск, за да подготвя сватбата си — отбеляза Хедър. — Добре помня какво тичане беше — срещи, менюта, цветя, аранжировки…
— Работех на половин ден по това време — чуруликаше Лесли. — Занимавах се естествено с Младежката лига, но повечето време бях заета със сватбата.
— Ще ме извините ли? — промърмори Роуз. Тя знаеше, че всеки момент ще стане дума за булчинските рокли и щеше да й се наложи да разкрие истината, че след онзи катастрофален следобед с Ейми тя престана да търси рокля. Никаква рокля, никаква работа, щяха да говорят очите им, не членуваш в Младежка лига. Що за младоженка си?
Роуз се отправи с бързи стъпки по пътеката, излезе във фоайето и пое по пътеката в градината, в отсрещния край, на която някакъв висок мъж сякаш чакаше тъкмо нея. Роуз спря и впи поглед в искрящо бялата му риза, във връзката на червени и златисти шарки, ъгловатата челюст, загорялата от слънце кожа и искрящите сини очи. Джим Данвърс.
— Здравей, Роуз — поздрави той.
Никак не се беше променил. Всъщност какво очакваше тя? Че без нея той ще вехне и умре? Ще оплешивее, по лицето му ще се появи акне, от ушите му ще щръкнат косми?
Роуз му кимна за поздрав, надявайки се, че не си личи как треперят коленете и ръцете й, та дори и вратът й. Впрочем, като се замисли, си спомни, че от ушите му наистина се подаваха косми, не от онези грозните, но все пак… Растяха. И сега ги виждаше. Неопровержимо доказателство, че не е съвършен. Друго доказателство за несъвършенството му бе и фактът, че си беше легнал със сестра й. Но това с космите в ушите й се видя по-утешително.
— Какво те води насам? — попита той. Гласът му й се стори по-висок от тоналността, в която тя го помнеше. Възможно ли беше Джим Данвърс да е неспокоен от срещата им?
— Двете с Лопи се знаем отдавна. Яздехме заедно, а после пеехме в един и същи църковен хор. Бяхме и в един и същи студентски клуб в колежа, а и излизахме заедно с гаджетата си.
— Едва ли — поклати глава Джим. — Лопи е вегетарианка и съм я чувал да казва, че язденето на коне е вид експлоатация на горките животни. Освен това в колежа беше отявлена лесбийка, така че излизането с гаджета ще да е било в дамския му вариант.
— Е, значи съм имала предвид младоженеца — опита се да се измъкне Роуз.
— Роуз — засмя се кратко Джим, — отдавна исках да поговорим.
— Имала съм късмет.
— Липсваше ми — сподели той.
— Да не говорим за липси. Ела да те запозная с моя годеник.
Очите му се разшириха едва забележимо.
— Нека преди това се поразходим.
— Не мисля, че е подходящо.
— Хайде, виж какъв хубав ден е.
Тя поклати глава отрицателно.
— Много си хубава — промърмори той.
Тя се извъртя и го изгледа изненадано.
— Виж какво, Джим. Ти добре се позабавлява с мен преди време, защо не ме оставиш на мира? Сигурна съм, че има достатъчно жени, на които твоите таланти ще направят по-силно впечатление.
За нейна изненада на лицето му се изписа отчаяние.
— Роуз, много съжалявам за случилото се. Не исках да те засегна тогава.
— Ти спа със сестра ми — възмути се тя. — Трябва да ти кажа, че съм повече от засегната.
Той я хвана за ръка и я поведе към една пейка наблизо. Седна до нея и впи очи в нейните.
— От известно време искам да поговоря с теб. Начинът, по който връзката ни приключи… Това, което направих… — Той стисна дланите й между своите. — Толкова ми се искаше да бъда добър с теб. — Гласът му изневери. — Проявих слабост. Бях пълен идиот. Захвърлих всичко, което можехме да имаме двамата с теб, и месеци наред се чувствах отвратително.
— Моля те, престани — прекъсна го Роуз. — Чувстваме се отвратително през целия си живот. Да не мислиш, че ще ми дожалее за теб?
— Искам да се реванширам — настояваше той. — Искам да поправя стореното.
— Забрави. Преодолях го. Сега съм сгодена…
— Поздравления — тъжно въздъхна Джим.
— О, я стига! Само не ми казвай, че дори за миг си си помислил, че ние двамата с теб бихме могли да…
Той примигна. Да не би това да бяха сълзи? Странно, помисли си Роуз, която имаше усещането, че наблюдава организъм под микроскоп. Може би е овладял техниката на просълзяване по поръчка?