Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Удряше ли те наистина? — попита Ела.
— Аз скачах в двете посоки и тя започваше да се дразни, но аз продължавах и в един миг тя протягаше нагоре ръка и ме перваше, докато скачах. — Маги кимна и излезе от водата. Имаше странно приятно изражение от спомена, че сестра й я удряла, докато скачала.
— Разкажете ни още за Роуз — помоли Дора.
Джак й подаде хавлия и тубичката й с „Бен дьо солей“.
— Тя не обръща особено внимание на външния си вид и другите неща — рече Маги и отново легна на шезлонга си. Спомни си как Роуз се взираше с присвити очи в образа си в огледалото. Или как Роуз си слагаше спирала на миглите, после излизаше с черни следи от туш по бузите.
— О, бих искала да се запозная с нея — въздъхна Дора.
— Поканете я да ви посети — рече Джак и погледна към Ела. — Сигурен съм, че баба ви ще се радва и двете да сте тук.
Маги знаеше, че той има право. Ела би се зарадвала да се запознае с Роуз. Ама каква баба! Умна и отлична внучка с диплом за адвокат. Но Маги не беше сигурна, те е готова да види Роуз отново, дори последната да имаше желание да й прости. Нещата се оправяха по-добре от всякога, откакто напусна Филаделфия в онази ужасна нощ. За първи път в живота си не беше в сянката на Роуз, не беше втората сестра, не толкова умна и успешна, но също толкова красива във време, когато красотата все по-малко и по-малко имаше значение. Корин и Чарлс не познаваха историята й, не знаеха за борбата й, догонващите занимания, всички места, където бе работила и напуснала, а от други я бяха уволнили, всички момичета, които й бяха приятелки. Дора и Джак мислеха, че тя не е нито глупава, нито повлекана. Те я харесваха. Те я обожаваха. Те се вслушваха думите й. А Роуз щеше да се появи и да развали всичко. Магазин за закуски? — щеше да попита тя с тон, който предполага, че Маги си мечтае само да е продавачка на закуски, за резервна спалня, кола назаем и любезността на непознатите.
Маги отново отвори бележника си.
„Скъпа Роуз“, написа тя отново и спря. Не знаеше как да продължи и какво да пише. „Пише ти Маги, в случай че не разпознаеш почерка. Аз съм във Флорида с нашата баба. Казва се Ела Хирш и беше…“ А! Толкова е трудно. Сигурно имаше дума, която й се искаше да използва именно тук. Маги почти я улавяше, едва ли не я усещаше на върха на езика си. Това усещане караше сърцето й да бие лудо, също като по време на заниманията в „Принстън“, когато седеше на задните чинове и чакаше правилният отговор да се изтръгне от устните й.
— Коя дума означава, че някой иска да е с някого другиго, но не са заедно поради някакво спречкване или нещо подобно?
— Еврейската дума ли? — попита Джак.
— На кого пише тя на иврит? — попита Хърман и насочи внимание към „Майка Джоунс“.
— Не на иврит — обясни Маги. — Става въпрос, когато има двама роднини, а другите във фамилията се сърдят един на друг за нещо си и никога не се срещат.
— Отчуждени — каза Луис. Джак го погледна яростно. Маги не забеляза.
— Благодаря — отвърна тя.
— Радвам се, че мога да помогна в златните си години — рече Луис.
„Тя се казва Ела Хирш и се беше отчуждила от нас“, написа Маги и се втренчи в страницата. Наближаваше трудната част… но нали в „Принстън“ имаше занимания за думите, избираше най-подходящите така, както внимателният готвач избира най-добрите ябълки от кошницата и най-едрите пилета от щанда на месаря.
„Съжалявам за случилото се миналата зима“, написа тя, след като реши, че това може би е най-добрият начин да подходи, директно и открито. „Съжалявам, че те нараних. Искам…“ Тя отново спря, осъзнавайки, че всички са се вторачили в нея, сякаш беше някакво рядко древно същество, което наскоро са освободили от плен, като някое животно в зоопарка, което току-що е научило интересен нов номер.
— Коя е думата, когато искаш да оправиш нещо?
— Одобряване — тихо рече Ела и й я каза буква по буква. Маги я написа два пъти, за да е сигурна, че е разбрала правилно.
48
— Е, добре — въздъхна Роуз, докато се наместваше на мястото до шофьора в собствената си кола. — Заклеваш ли се, познавайки Наказателния кодекс на щата Пенсилвания, че на тази сватба няма да присъства абсолютно никой от „Луис, Домел и Феник“? — Това бе много важно за нея. Беше обсъждала със Саймън много от проблемите си — ранната смърт на майка й, изчезналата сестра, неописуемата мащеха, но така и не стигнаха до темата за господин Джим Данвърс, а Роуз беше решила да не повдига този въпрос точно в деня на сватбата на двама от състудентите на Саймън, само два месеца преди тяхната собствена.
— Не, доколкото ми е известно — отвърна Саймън, докато наместваше възела на връзката си. След това запали колата.