Францисканският заговор

Ръката на Калисто небрежно се плъзна към ефеса на меча му, макар гласът му да остана приветлив.

— Роднина ли?

— Не. Дори не знам как се казва. Знаеш ли за нападението на баща ти над Колдимецо в окръг Тоди отпреди няколко години?

— Дали знам ли? Та аз присъствах лично! Добра работа свършихме, доста кръв се проля. Изобщо не разбраха откъде им дойде. — Докато говореше, тъмните му очи заблестяха.

Орфео стисна зъби. Прииска му се да сграбчи това злорадо животно за гърлото, ей тук, както си седят, като компенсация, задето не бе имал подобна възможност да стори същото с баща му, но си напомни, че е дошъл с определена цел. Първото нещо, което научава един търговец, е да контролира чувствата си.

— Имаше едно момиче, тогава още дете — продължи той. — Баща ти, струва ми се, я взе за своя робиня.

Калисто скочи на крака.

— Онази кучка! За какво я търсиш? — Протегна ръката, с която държеше меча си. — Виждаш ли този белег? Опита се да ми отреже пръста. Вече едва държа оръжие с тази ръка.

Орфео се изправи възможно най-кротко. Не искаше да гледа събеседника си от долу на горе, понеже настроенията на онзи явно се меняха светкавично и непредвидимо. Явно беше кибритлия. Орфео нямаше намерение да остане седнал и да се окаже лесна мишена за яростта на домакина. Пък и започваше да се опасява, че момичето може да не е между живите. Щом е дръзнала да посегне на такъв като него, най-вероятно е заплатила висока цена.

— Наказа ли я за стореното?

— Избяга ми малката уличница! Още същия ден напусна крепостта заедно с набожната ми сестра. Дяволът да им го начука, нищо че станаха монахини.

Орфео усети как кесията, увесена отстрани на кръста му, внезапно натежа. Ако детето е на сигурно място зад манастирски стени, значи няма да се наложи да се пазари със сина на убиеца. От друга страна, не можеше да не попита къде, в крайна сметка, е попаднало момичето.

— Как мога да я намеря, ако искам да я видя?

— Доброто ли й мислиш или напротив? — Очите на Калисто станаха тесни като цепки. — Ако й мислиш доброто, те предупреждавам, че съм готов ей сегичка да ти прережа гърлото и да увеся главата ти на портала.

Орфео се сепна вътрешно, макар изражението му да остана непроменено.

— Няма да се наложи — отвърна. — След като е в Божиите ръце, нямам работа с нея. — Усмихна се фалшиво и кимна, без да откъсва поглед от меча на домакина. Докато свеждаше глава, верижката около шията му излезе изпод туниката и пръстенът, който висеше на нея, се залюля пред гърдите му.