Дете на порока
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Желязкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дете на порока». Краткое содержание книги:
— И аз знам как да отказвам.
— Така ли? И кога? — нахално прошепна той.
— И те намирам за неотразим. Трябва ли да ти се извиня?
— Не, за нищо на света — каза той и широко се усмихна. Понечи да я целуне, но се спря. — Кога ли пък стана толкова тихо? — Извърна глава и забеляза как внимателно ги гледаха, всичко беше замряло, сякаш двамата играеха на сцена. — Друг път не са ли виждали мъж и жена да си говорят? — прошепна той.
— Твоята забележка за бременността ми може би е изострила любопитството им — саркастично отбеляза Сирина.
— Дай ми пръстените — веднага заповяда той и се протегна към кутийките в ръката й. После ги извади и ги надяна на пръстите й. — Сега вече сме официално сгодени — каза Бо и я потупа по ръката с нескрито задоволство.
— Дълго време ли ще сме сгодени? — шеговито попита тя.
— По-дълго, отколкото ми се иска — десет минути, може би единадесет… А сега се усмихни на възхитената ни публика, мила. — После я завъртя около себе си и заяви: — Госпожица Блад промени чувствата си. — Той задържа високо ръката й с блестящите пръстени. — Тя ме удостои с честта да приеме предложението ми за женитба. Всички сте поканени на сватбата ни, която ще бъде отпразнувана след малко.
Всички ахнаха и шепотът на Сирина не се чу.
— Ако семейство Кастели ни позволи да използваме техния салон — добави Бо, като се сети за домакините си.
Джулия сияйно кимна в знак на одобрение.
— Имаме ли нужда от свещеник? — тихо попита Бо.
Сирина поклати глава.
— Но имаме нужда от госпожа Калваканти. Тя горещо искаше да се омъжа. Много ще й е неприятно, ако изпусне този момент.
— За кого да се омъжиш? — Бо леко се намръщи.
— За предпочитане за тебе, но нямаше претенции. Отец Данети беше един от многобройните й кандидати.
— Многобройни кандидати ли? — повтори той като обиден мъжкар.
— Нейни, не мои. За мене те не съществуваха.
— И добре че е така.
— Не ми дръж такъв тон, скъпи, защото май ще ми се стори, че в крайна сметка предпочитам да се омъжа за отец Данети.
— За мен ще се омъжиш — заяви Бо безцеремонно. — Мое е детето.
— Може би — изгука тя.
— Това пък какво ще рече?
— Ще рече, че ще се омъжа за когото си пожелая. — От поставяне на условия глава не болеше.
— Стига това да съм аз. — Още едно условие.
Сирина дяволито се усмихна.
— Разбирам, че ще ми е трудно да те контролирам.
— Смятам, че „невъзможно“ е по-точната дума — промълви той в отговор, а сладострастната му усмивка засия.
— В такъв случай животът ни ще е интересен.
— И щастлив… безумно щастлив.
— Да — прошепна тя. — Винаги… с теб.
— Ела тук — каза той и я придърпа към себе си, — където ще те предпазя от другите кандидати за женитба до сватбата, моя сладка съблазнителко… моя радост, моя наслада…
— Моята идея за меден месец… — промълви тя.
За миг той спря с ръка, стиснала нейната, сякаш докосваше бъдещето.
— След един час — прошепна той. — Тогава вече ще сме женени. Можеш ли да изчакаш? — попита Бо великодушно, защото знаеше, че тя често не може.
Очите й радостно блестяха.
— Искам съкратена церемония.
— Готово — заяви той уверено и компетентно.
— И дълъг-дълъг меден месец.
— Ще ти стигне ли един живот? — С тих шепот той й предлагаше рая.
— Не би било зле — каза тя, а очите й изведнъж се напълниха със сълзи.
Когато я целуна с влюбена момчешка целувка, всички започнаха бурно да ги аплодират, а после да ахкат и да хихикат, когато целувката им се задълбочи и придоби рисковано скандален характер. Последваха широки усмивки и погледи, изпълнени с разбиране.
Но граф Рошфор и бъдещата му съпруга не им обърнаха внимание.
Единственото нещо, което забелязваха, беше сладката магия на любовта.
Епилог
Малко по-късно ги венчаха в салона на Кастели, а церемонията съвсем малко се забави, докато чакаха да пристигне госпожа Калваканти и да доставят няколко каси шампанско. Повечето гости бяха очаровани от сватбата на Сирина, а тези, които новината ги беше ядосала, скоро разбраха, че тя е изключително щастлива и се успокоиха…
Меденият им месец продължи, докато френските войски се приближиха до Флоренция, както беше предположил Бо, а след това той убеди Сирина да се върне в Англия поне заради бебето. Тя не успя да се пребори със силните му аргументи и след като опаковаха всичките й бои и платна, младото семейство Сен Жюл замина за Легхорн — първата им спирка на път за дома.
Посрещнаха ги с овации в Палермо, след това и в Минорка, където се отбиха на романтична двуседмична ваканция, а новината, че граф Рошфор толкова внезапно се е хванал в мрежите на брака, породи голямо учудване у всички, които го познаваха. Дамите искаха да се запознаят с жената, която беше успяла да постигне това, което никоя друга не беше успяла, а господата не скриваха интереса си при вида на жената, успяла да задържи вниманието му.