Петият слон

— … а чувалче злато винаги е от полза.

Веселка още се пулеше. Ваймс внимателно я разтърси за рамото.

— Б-б-благ-годаря, ваше величество.

Кралят протегна ръка. Ваймс пак пораздруса Веселка. И тя подаде ръка като хипнотизирана. Кралят я пое и я стисна.

Смаян шепот шумолеше зад гърба на Ваймс. Кралят подаде ръка на джудже, натрапващо на всички женския си пол…

— И така, остана… Детритус — изрече кралят. — Разбира се, малко е неясно какво едно джудже би трябвало да даде на един трол, но ми хрумна, че нищо не пречи да ви даря с каквото бих дарил и джудже. Нека да бъде чувалче злато, а вие сам ще си решите за какво да го използвате. Освен това…

Кралят стана и протегна ръка.

Ваймс знаеше, че в по-затънтените области на Юбервалд още се водят сражения между джуджета и тролове. По други места имаше мир, защото и двете страни се превъоръжаваха усърдно.

Шепотът замря. Тишината плъзна в разширяващ се кръг из пещерата.

Детритус мигна веднъж. И пое ръката съвсем предпазливо, за да не я смачка.

Тихите гласове се разнесоха отново. Но този път Ваймс си представяше как отзвуците щяха да се чуят на много километри околовръст.

Споходи го подозрението, че с две ръкостискания белобрадото застаряващо джудже постигна каквото би било непосилно и за десет хитроумни заговора. Вълните от това събитие щяха да се разнесат като цунами навсякъде из Юбервалд. Историята за трийсетте разбойници и кучето на главатаря щеше да потъне в забрава пред тази вест.

— Хъм?

— Попитах какво един крал би могъл да дари на един Ваймс? — повтори кралят.

— Ами нищо, струва ми се — разсеяно отвърна Ваймс.

Две ръкостискания! Тихичко, с блага усмивка, кралят преобърна обичаите на джуджетата с хастара навън. Толкова невъзмутимо, че годините на разпалени спорове предстояха тепърва…

— Сам! — сопна му се Сибил.

— Е, тогава нека даря нещо на вашите потомци — предложи кралят, без да се разсърди.

Донесоха му дълга плоска кутия. Отвори я и показа джуджешка брадва, чийто лъскав нов метал се открояваше в гнездото от черно кадифе.

— Някога тази брадва ще бъде наследство от прадядото — заяви кралят. — Несъмнено с годините ще има нужда от нова дръжка или острие. Век след век формата й ще се променя според веянията на времето, но завинаги ще си остане — до последната подробност — брадвата, която сега предавам в ръцете ви. Тъкмо защото ще се променя, тя ще бъде неизменно остра. И в това има зрънце истина, нали разбирате. Толкова се радвам, че се запознахме. Приятно завръщане у дома, ваше превъзходителство.