Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Непоклатим мъжага, точно човекът, който би искал да е в твоя ъгъл, когато те хванат натясно.
— Ако вярвате на тези думи, госпожо, бъдете спокойна, във вашия ъгъл съм.
— Господин Кастило, за бога, президентът ви чака! — подвикна специален агент Уилки.
— Ще се върна веднага щом мога — обеща Кастило.
Тя се надигна и го целуна по бузата.
— Благодаря ви.
След тези думи се върна на мястото си. Кастило вдигна поглед към полковник Торине.
— Нали чу всичко?
Торине кимна отсечено.
— Ще дойдеш ли с мен? Може да се наложи да разчитам на свидетел.
— Разбира се — отвърна Торине и извика: — Бил, слизам. Самолетът е твой.
— Слушам, господине.
Когато специален агент Уилки видя, че Торине тръгва след Кастило, той се обърна изненадан.
— Президентът не каза нищо за втори човек, господин Кастило.
— Значи ще се изненада, когато види полковник Торине, нали?
Щом застанаха на пистата до „Глоубмастъра“, специален агент Уилки заговори в микрофона на ревера.
— Господин Кастило настоява да доведе и пилота.
— Не просто пилота, приятелю — поправи го грубо Торине. — Полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили на САЩ.
— Казва се Торине — обясни в микрофона специален агент Уилки.
Трийсет секунди по-късно специален агент Уилки получи нареждане.
— Качете се в „Юкона“, господа, ще ви заведа при президента.
Трийсет секунди след като се качиха на задната седалка, Торине докосна рамото на Кастило и посочи през прозореца.
Кастило погледна навън и видя войници, въоръжени с пушки „Кар–16“, обградили „Глоубмастъра“.
— Не знаех, че поверяват пушки на военновъздушните сили — отбеляза Кастило.
Торине се подсмихна.
— Тези не са от военновъздушните, глупчо. Войници са, почти съм сигурен, че са от Специалните части или „Делта форс“. Поне един от тях е „Грей фокс“. Това е сержант Орсън, нали?
Кастило погледна. Единият беше висок рус взводен сержант, който се казваше Орсън. За пръв път Кастило бе видял снайперист от „Грей Фокс“ в Коста Рика, където Орсън много професионално бе ликвидирал двама от терористите, откраднали самолет „727“.
— Дяволите да го вземат, наистина е Орсън.
„Какво, по дяволите, ставаше тук?“
„Юконът“ спря пред стълбите, които отвеждаха на огромен „Боинг“, и Кастило и Торине слязоха. Огромен брой хора пазеха, включително две жени, очевидно агенти от Тайните служби.
Едната заговори в микрофона на ревера си, след това се обърна към Кастило и Торине.
— Можете да се качите, господа — покани ги тя. — Президентът ви очаква.
ХII.
(ЕДНО)
На борда на „Еър Форс Едно“
Военновъздушна база „Кислър“
Билокси, Мисисипи
20:50, 25 юли 2005
Въпреки че и преди бе виждал самолета на президента, Кастило никога не се бе качвал.
Първото, което забеляза, когато влезе, бе, че интериорът с нищо не прилича на другите „Боинг 747“, които бе виждал. Вместо редиците седалки, той видя президентския печат на кремава стена — дълга поне петнайсет метра — от лявата страна чак до самия й край.
Второто, което забеляза, бе агент на Тайните служби, застанал в коридора отляво. Кастило бе чувал, че апартаментът на президента е на носа на самолета, и реши: „Този тук пази президента“, когато чу гласа на втори агент. Този му беше познат.
— По коридора чак до вратата — посочи Джоуел Исаксън. След това добави: — Радвам се да те видя, Чарли.
Кастило разтърси ръката на Исаксън, без да каже и дума.
Вратата бе в края на коридора. Когато Кастило приближи, се появи нов агент от Тайните служби и отвори.
Той влезе и се озова в сравнително просторна конферентна зала. Имаше голяма маса с осем кожени стола. Всичките бяха снабдени с колани.
Около масата бяха насядали държавният секретар, доктор Натали Кохън, секретарят на Вътрешна сигурност, почитаемият Матю Хол; директорът на Националното разузнаване, посланик Чарлс Монтвейл; и генерал Алън Нейлър, главнокомандващ Централното командване. Президентът на САЩ се бе отпуснал на кожено канапе до вътрешната стена и говореше по телефона.
Когато видя Кастило, той се усмихна, даде му знак да влезе и да се настани до масата. Когато забеляза полковник Торине, махна и на него да влезе и да седне.
Държавният секретар и секретарят на Вътрешна сигурност се усмихнаха на Чарли. Генерал Нейлър му кимна, а директорът на Националното разузнаване го погледна със смесица от любопитство и неодобрение.
Президентът продължи да говори по телефона.
— Миличка, Чарли Кастило току-що влезе. Ще ти позвъня по-късно.