Заложникът
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложникът». Краткое содержание книги:
Съпругата на дипломат е отвлечена в Аржентина, а съпругът й е убит пред очите й. Децата им ще бъдат следващите, такова е предупреждението, ако тя не каже къде е брат й, дипломат от ООН, замесен в нечисти сделки, свързани с програмата „Петрол срещу храни“. Липсва огромна сума пари и ръце от всички краища на света се протягат, за да ги вземат. Те няма да се поколебаят нито за миг да пролеят кръвта на всеки, който се изпречи на пътя им…
— Беше будна, когато тръгнах от болницата. Обездвижили са челюстта й.
Посланикът представи госпожа Дарби, след това каза:
— Ако нямаш нищо против, съпругата ми и госпожа Дарби ще отидат в болницата, за да не е сама.
— Чудесна идея. Благодаря ви — отвърна Кастило и внезапно му хрумна нещо. — Къде е Сантини?
Дарби посочи.
Тони Сантини, стиснал пушка М–16 като ловец, бе застанал на стъпенката на жълт пожарен автомобил.
Когато видя, че Кастило гледа към него, му махна с ръка.
— Алекс — заговори Чарли, след като помаха на Тони, — благодари му и му кажи, че ще му се обадя.
— Ще кажем на семейство Мастърсън довиждане и тръгваме — каза посланик Силвио.
Кастило кимна.
Щом влязоха, лейтенантът от гвардията тръгна надолу по рампата към Кастило и отдаде чест.
— Добро утро, лейтенант — поздрави Кастило. — Това беше добре. И в катедралата, и тук.
— Благодаря ви, господине — отвърна лейтенантът, след това подаде на Чарли панделка със златен медал.
— Великият кръст на Освободителя на господин Мастърсън. Позволих си да го сваля от знамето, господине.
— Браво, лейтенант. Благодаря. Нямаше ли кутия?
— Поне аз не видях, господине.
Кастило се огледа, за да е сигурен, че никой не ги наблюдава, след това пъхна медала в джоба на панталона си.
— Ще се погрижа госпожа Мастърсън да го получи. Благодаря.
— Господине! — Сержантът козирува отново и слезе от рампата.
Кастило остана загледан след него. „Разликата между мен и този шантав млад офицер е, че когато излязох, вече бях възпитаник — както генерал Нейлър се изразява «под вредното влияние» — на генерал Брус Дж. Макнаб, бях успял да попия част от презрението му към лъскавите униформи в армията и да повярвам, че най-важното е да си свършиш работата и да опазиш хората си, а ако някое правило вземе да ти се пречка, просто го пращаш по дяволите.“
Посланик Силвио, Алекс Дарби и съпругите им излязоха навън.
Дарби подаде мълчаливо ръка, а след като и съпругите сториха същото, понечи да им помогне да слязат. Посланик Силвио също протегна ръка.
— Нали пак ще се видим? — попита той.
— Да, господине, сигурен съм, че ще се видим — отвърна Кастило и си спомни нещо. — Вече няма да ми е необходим, господине — каза той.
Извади деветмилиметровия „Берета“, извади патрона от цевта и го подаде на посланика, който с едно движение го втъкна под колана си.
— Muchas gracias, mi amigo — въздъхна посланикът. — И нямам предвид само пистолета.
След това докосна Кастило по рамото и слезе бързо по рампата. Незабавно след това командосите дотичаха и се качиха. Щом и последният влезе вътре, моторите забучаха и рампата започна да се вдига.
Кастило видя старши сержант Дотерман на пулта за управление на рампата и в следващия момент чу гласа му в слушалките.
— Всички са на борда, полковник, затварям вратата.
— Ясно — прозвуча гласът на Торине. — Стартирам номер три.
Пет секунди по-късно Дотерман докладва:
— Всичко е затворено, полковник.
— Ясно. Стартирам номер две.
Кастило погледна Дотерман.
Дотерман му се усмихна и го подкани да влезе пръв. Кастило отвърна на усмивката.
„Сега трябва да дам на госпожа Мастърсън медала на съпруга й.
Майната й. Точно сега нямам желание да я виждам.“
Кастило се отпусна на най-близката седалка до един от командосите и стегна колана. След това нагласи слушалките на вълните на радиостанцията.
— „Езейза“, американски „Еър Форс нула три осем едно“ — прозвуча гласът на Торине. — Готов за рулиране.
Десет секунди по-късно „Глоубмастър III“ потегли.
Още набираха височина, когато Кастило разкопча колана и се отправи напред. Спря, извади Великия кръст на Освободителя, сгъна копринената панделка и се приближи към госпожа Елизабет Мастърсън.
— Госпожо Мастърсън — започна той и протегна ръка. — Офицерът от гвардията е свалил медала от знамето и ме помоли да ви го предам.
Тя го взе, остана загледана в отличието, след това тихо каза:
— Благодаря ви.
Пусна медала в чантата си.
Когато вдигна глава отново, Кастило бе тръгнал назад.
— Господин Кастило — повика го тя.
Той спря. Когато разбра, че той няма намерение да се върне при нея, жената разкопча колана и тръгна към него.
— Исках да ви благодаря за всичко, което направихте — започна тя. — И да ви кажа, че искрено съжалявам за госпожица Шнайдер и за щаб-сержанта.
Кастило не отговори. Погледът му премина през нея, докато си повтаряше да не се поддава на огорчението. Когато я погледна отново, сцената на надупченото от куршуми беемве отново изплува в главата му.