Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Игра на часове
Игра на часове - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Игра на часове

Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:

Бившите агенти от тайните служби Шон Кинг и Мишел Максуел успешно навлизат в новата си кариера на частни детективи в малкия град Райтсбърг. Но задачата, пред която са изправени, надхвърля възможностите както на местната полиция, така и на ФБР. Поредица от жестоки убийства разтърсва щата Вирджиния, а върху китката на всяка от жертвите е поставен часовник, чиито стрелки сочат поредния номер на престъплението. Неизвестният извършител се подиграва със своите преследвачи, като имитира почерка на знаменити серийни убийци и праща писма до градския вестник. Кинг и Максуел, които разследват кражба в дома на най-богатото местно семейство, внезапно откриват, че тя може да е свързана с ужасяващи престъпления. А ето че се появява и втори убиец имитатор.
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 167
Перейти на страницу:

— Ей, ама ти говориш съвсем като агента по недвижими имоти, който ми продаде къщата. Уреждаш ли и ипотеки?

Насочиха се към язовирната стена, където имаше две електростанции — горна и долна. После навлязоха в централния канал и завиха на запад. Там, където се събираха двете реки, Кинг отби на север, докато стигнаха по-тесен канал, водещ отначало на север, а после на изток. Продължиха нагоре срещу течението, минавайки на равни интервали покрай червени шамандури с четни номера. Накрая Кинг угаси мотора и насочи лодката към малко необитаемо заливче. Няколко минути по-късно хвърлиха котва в дълбоката бистра вода. Кинг извади кошница с храна и хладилна чанта с безалкохолни напитки.

— Ще поплавам, преди да обядваме — каза Мишел.

— Как ти е ръката?

— Стига с тая ръка. От самото начало си беше само драскотина.

— Защо ли си мисля, че ако те надупчат с базука в гърдите, ще се задоволиш с лепенка?

Мишел се съблече по бански и скочи във водата.

— Божичко, разкошна е — възкликна тя, след като изплува.

Кинг погледна таблото.

— Температура на водата двайсет градуса. Хладничко е за мен. Предпочитам я по-топла, да речем, някъде над двайсет и пет.

— Глезльо.

— Може и така да се каже.

След обяда Кинг вдигна котва и отново потеглиха. Мишел посочи един дълъг, широк нос отпред. Гледката бе впечатляваща — кей за шест яхти с беседка, бар, кът за хранене, бараки за инструменти и около шестстотин квадратни метра тераса, всичко това покрито с кедрова облицовка. Просто плачеше за снимка в „Архитектурен дайджест“.

— Много впечатляващо. Кой е собственикът?

— Ти май не се ориентираш много добре по вода. Това е имението Батъл.

— Какво? Аз дори не знаех, че е на езерото.

— В Райтсбърг никой не прави имение без достъп до езерото. Семейството притежава целия нос плюс още около осемдесет декара. Всъщност голямата къща изобщо не се вижда оттук. Мисля, че са я проектирали така, за да не им досаждат разни зяпачи с лодки. Идват дотук с електрически колички за голф.

— Какъв живот. — Мишел присви очи срещу яркото слънце. — А кой е там с платноходката?

Кинг вдигна бинокъла.

— Савана.

Той се позамисли, после насочи моторницата към платноходката.

— Какво правиш?

— Отивам на риболов.

Отблизо платноходката се оказа съвсем малка. Савана държеше с едната ръка руля, а с другата кутия кока-кола. Когато видя кой се задава, тя им помаха.

— Великите умове мислят еднакво — подвикна Кинг.

Савана беше облякла блузка без ръкави върху банския костюм. Мократа й коса бе завързана на опашка, а раменете и лицето й вече почваха да почервеняват от слънцето.

— Водата е изумителна — каза тя.

— Шон няма да се натопи, докато не стане топла като във вана — отвърна Мишел.

— Не знаете какво изпускате, мистър Кинг — каза Савана.

— Е, може и да се изкуша, ако вие двете ми правите компания.

Хвърлиха котва и Савана се гмурна, последвана от Мишел. Когато изплуваха, Кинг още седеше на ръба на моторницата и топеше крака във водата.

— Какво правиш, Шон? — попита Мишел.

— Казах, че може да се изкуша, но нищо не съм обещавал.

Мишел и Савана се спогледаха, сякаш водеха безмълвен диалог. Двете се гмурнаха едновременно. Когато изплуваха край моторницата, всяка бе хванала Кинг за единия крак.

— О, не… — започна Кинг.

Протестите му останаха недоизказани, защото бе дръпнат в езерото и мигновено потъна. Когато изплува, устата му бълваше вода и звучни ругатни.

— Това не са бански гащета! — изрева той.

— Вече са — отвърна самодоволно Савана.

След половин час във водата те насочиха лодките си към кея и седнаха в наблюдателницата да пият бира, която Савана донесе от хладилника на бара.

Мишел се озърна към водата и планините.

— Великолепна гледка.

— Това е най-любимата ми част от имението — каза Савана.

Кинг огледа колекцията от лодки и корабчета.

— Качвал съм се на голямата яхта, но не помня да съм виждал скутера. Истински красавец.

— Татко го купи миналата зима. Хората от пристанището дойдоха да го подготвят за лятото. Двигателят още не е разработен. От цялото семейство само Еди истински си пада по лодките. Аз просто обичам да се возя, да правя слънчеви бани и да пия бира. Еди казва, че скоро ще изкара скутера да го изпробва. Доколкото разбрах, много е бърз. Двигателите били същински чудовища.

1 ... 125 126 127 128 129 130 131 132 133 ... 167
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)