Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Кинг усети, че Мейсън обмисля всички „за“ и „против“. Накрая икономът сви рамене.
— Не виждам кому би попречило. Само гледайте да не разхвърляте. Мисис Батъл е много взискателна.
— Да, така е — съгласи се Кинг.
Щом Мейсън излезе, те веднага отвориха гардероба на Реми и изследваха най-внимателно тайното чекмедже, но не откриха нищо.
— Може да ви провърви в стаята на татко — каза Савана.
Преди да я последва, Кинг спря да погледне няколко снимки върху полицата срещу леглото на Реми. Савана застана до него.
— Тук съм на дванайсет, дебела и грозна. Господи, още усещам скобите върху зъбите си.
Кинг взе друга, по-стара снимка на две бебета. Савана посочи с пръст.
— Това са Еди и Боби — младши. Не съм го виждала, разбира се; той е умрял, преди да се родя. Не, сбърках, Еди е отляво, а Боби — младши отдясно. — Тя продължи да се колебае. — Ама че работа, да не познавам собствената си плът и кръв.
— Е, били са близнаци — каза Кинг и върна снимката на 1 място.
Минаха в стаята на Боби, но и там нямаха успех, поне отначало. Но когато огледа чекмеджето сантиметър по сантиметър, Кинг изведнъж трепна.
— Можеш ли да ми донесеш фенерче? — обърна се той към Савана.
— Мама държи фенерче на нощното шкафче, в случай че спре токът.
Савана изтича и след малко се върна с фенерчето.
Кинг освети вътрешността на чекмеджето.
— Вижте това.
— Прилича на букви — констатира Мишел.
— Това определено е „х“, а до него „а“ или „о“.
Мишел се наведе още по-близо.
— След това има празно място, а после буквата „к“, следвана от „с“ или „о“.
Кинг отстъпи назад и се замисли.
— Изглежда, че нещо е лежало в чекмеджето и по някакъв начин буквите са се отпечатали върху дървото.
— Може би от влагата — предположи Савана.
Кинг пак се приведе и подуши чекмеджето. Погледна Савана.
— Боби пиеше ли в стаята си?
— Татко? Та той има цял бар в онзи псевдо старинен шкаф срещу леглото. Защо?
— Защото чекмеджето мирише на уиски.
— Това може би обяснява влагата — каза Мишел и също помириса. — Гледал е оставеното вътре, разлял е част от питието и няколко букви са се отпечатали от хартията върху дъното на чекмеджето.
Кинг отиде в спалнята и се върна с молив и хартия, които бе взел от писалището на Боби. Записа буквите, спазвайки разстоянието помежду им.
— Ха — Кс, Хо — Ко или Ха — Ко — бавно изрече той. — Случайно да ви говори нещо?
Савана поклати глава.
— Очевидно има липсващи букви. Ако играехме „Колелото на съдбата“, щях да изпробвам с една-две гласни — каза Мишел. — Ти как мислиш, Шон?
Той не отговори веднага.
— Това може да се окаже ключ към цялата загадка, стига само да проумея какво означава.
На Мишел внезапно й хрумна идея. Докато Савана оглеждаше записаните букви, тя прошепна в ухото на партньора си:
— Може да е от онова по-ново завещание на Батъл, за което говореше Хари.
Никой от тримата не чу как вратата на спалнята тихичко се затвори зад човека, който ги бе подслушвал. Не чуха и тихите стъпки по коридора към стълбището.
80
Шон Кинг подскочи в леглото като мушнат с остен.
Седем часа! Боже мой, седем часа! Но всъщност не бяха седем, а най-вероятно повече. Споменаването на седемте часа го бе накарало да се замисли за смъртта на Сали. Тя бе загинала едва седем часа след като му разказа за Джуниър. Това имаше важно значение. Седемте часа обаче току-що му бяха помогнали да осъзнае един поразителен факт — толкова поразителен, че всичко започна да си идва на място.
Той зашари с пръсти и откри часовника си върху нощното шкафче. Беше един след полунощ. Стана от леглото, препъна се в нещо, захвърлено от немарливата Мишел върху пода на гостната, и се хвана за палеца на крака. Пипнешком установи, че е налетял на чугунена гира.
— Дяволите да те вземат! — провикна се той, макар че беше сам в стаята.
Разтри ударения крак и закуцука по коридора към нейната спалня. Канеше се да нахълта, но в последния момент размисли. Подобна изненада можеше да му осигури еднопосочен билет за моргата.
Той почука на вратата.
— Мога ли да вляза?
Иззад дебелото дърво долетя сънен глас:
— Какво?
— Ако още спиш с автомат под възглавницата, недей да го вадиш. Идвам с мир.