Игра на часове
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Игра на часове». Краткое содержание книги:
В жестоката ИГРА НА ЧАСОВЕ двамата детективи се надпреварват с времето, за да разплетат зловещите тайни на богатото южняшко семейство и да заловят безумния си противник, преди самите те да бъдат убити.
Навлязоха в първия завой, Кинг натисна спирачките и намали до сто, макар че знаците препоръчваха едва трийсет, но при изчисленията си пътните инженери явно не бяха взели предвид съществуването на тежки джипове, управлявани от побеснели убийци. Това позволи на преследвача да съкрати дистанцията.
— Наближава — предупреди Кинг. — Не мога да карам по-бързо, без да се преобърнем.
— Само недей да губиш контрол. Ако онзи не изостане, ще му прострелям предната гума.
Преследвачът вече беше на десет метра, после на пет. Навярно виждаше, че Мишел го държи на прицел, но въпреки всичко не се отказваше. После шофьорът форсира двигателя и джипът направи невероятен скок напред.
Кинг го бе забелязал и положи същите усилия да се откъсне. Лексусът се стрелна напред, следван от джипа. Кинг изви тяло и натисна педала с два крака, сякаш това можеше да им даде допълнителната мощ, от която тъй отчаяно се нуждаеха.
Но нямаше откъде да знае, че точно в този момент стадо елени ще тръгне да пресича шосето.
— Внимавай! — изкрещя Кинг.
Вихрено завъртя волана наляво, после надясно. Изскочиха от пътя и удариха мантинелата, а елените се пръснаха във всички посоки. Раздаде се оглушително скърцане и Кинг усети как болтовете на металната релса оставят дълбоки бразди по красивата му доскоро спортна кола. Отново изскочи на платното и се озърна. Шофьорът на джипа бе ударил спирачки, за да избегне елените, но оставаше на пътя и отново започваше да ги догонва.
Кинг нямаше време да увеличи скоростта, а и странният вой на двигателя го караше да се пита дали повредите от сблъсъка са били само външни. Ясно бе само едно — стрелката не мърдаше над сто и четирийсет.
— Дръж се — извика Мишел. — Ето го копелето.
Тя изстреля два куршума. В следващия миг предницата на джипа захапа лексуса, проби дупка в багажника, откъсна остатъците от задната броня и ги метна в гората. Ударът отхвърли Мишел назад. Когато видя краката й да прелитат край него, Кинг посегна със свободната си ръка и отчаяно я сграбчи за глезена. Изскочиха на нова права отсечка и той някак успя да изстиска още малко скорост, за да се отдалечи от джипа.
— Мамка му! — изкрещя Мишел.
— Ранена ли си?
— Не, стрелях два пъти, но изпуснах пистолета. По дяволите, имах си го от пет години.
— Забрави пистолета, онзи тип се опитва да ни убие.
— Е, ако още имах пистолет, можех да го убия, преди той да убие нас. Не знам дали съм улучила нещо. Той ни блъсна точно когато стрелях. — Изведнъж тя извика: — Чакай малко!
— Какво?
— Пистолетът ми. Заклещил се е на задния спойлер.
— В никакъв случай! Не си го и помисляй!
— Само ме дръж за крака. Мога да го достигна.
— По дяволите, Мишел, ще ми докараш сърдечен удар!
Кинг дотолкова се бе съсредоточил върху Мишел, че едва в последния момент забеляза как джипът отново набира скорост и ги догонва.
— Дръж се — изкрещя той и светкавично намали скоростта, сменяйки предавките в пълно нарушение на всички гаранционни изисквания.
Имаше чувството, че чува как двигателят жално вие: Престани! Очакваше всеки момент да види как трансмисията изхвръква на пътя. Натисна педала на спирачките до дъно и стрелката на скоростомера падна до трийсет километра, после колата се разтърси и спря с пушещи гуми, а силата на ускорението пробяга надолу по тялото му и излезе през пръстите на краката. Мишел отчаяно впиваше пръсти в задната облегалка, притискайки боси крака към седалката на шофьора.
Тялото на Кинг кипеше от толкова много противоречиви сигнали, че един сърдечен удар бе най-малкото, което можеше да очаква. Той рязко превключи на задна скорост, натисна газта, възпламени остатъците от двигателя и бясно се понесе назад.
Джипът спря толкова рязко, че гумите му сякаш пламнаха, или поне така изглеждаше от гъстите облаци пушек около тях. Шофьорът бързо зави на 180 градуса и връхлетя насреща им. Решетката на радиатора напомняше оголени зъби, готови да ги захапят. С всяко завъртане на колелата преднината им се топеше.
Мишел престана да лази към пистолета и погледна партньора си, който се озърташе през рамо, за да управлява.
— Не можеш да го изпревариш на задна, Шон.
— Благодаря, че ми каза. — Кокалчетата на пръстите му бяха посинели от усилието да стиска волана. — Дръж се както можеш. Щом преброя до пет, ще направя въртележка.