Невинните [calibre 1.48.0]

Миниатюрно късче хартия във формата на триъгълник, което положително би останало незабелязано за всеки, който разгръща журнала. Но Роби увеличи приближението докрай и го видя съвсем ясно: остатък от откъсната страница. Вероятно в момент, в който на рецепцията не е имало човек.

Но на кого му бе притрябвала страница от журнал за посетителите в някакъв си хоспис? Отговорът беше очевиден: на някой, който е искал да скрие името на точно определен посетител, дошъл при Елизабет ван Бойрън.

Брум? Гети? Уинд? Двама от тях? Или може би тримата заедно?

Сигъл твърдеше, че не е виждал Брум от десет години, а Гети и Уинд — още от Първата война в Залива. Касиди от своя страна заяви, че след войната е виждал единствено Гети.

Но имаше и друга възможност — някой от споменатите трима (или всичките заедно) да е научил за болестта на Ван Бойрън и да е дошъл да я види още когато състоянието ѝ е било значително по-добро. Сигъл спомена, че тя ту идвала в съзнание, ту изключвала. Дали не бе казала пред тях нещо важно? Нещо, заради което се беше наложило и тримата да бъдат убити? Едно доста странно на пръв поглед предположение, което обаче не беше много по-различно от многобройните абсурдни теории, задръстващи напоследък съзнанието на Роби.

Той провери датите на страниците преди и след откъснатата. Беше станало преди осем дни. Сигъл бе пощаден, защото бе прекъснал посещенията си още преди месец. Рик Уинд бе убит пръв. Това най-вероятно бе станало веднага след евентуалното му посещение при Ван Бойрън. А ако Къртис Гети не се бе появил в хосписа, това обясняваше разгорещената дискусия в закусвалнята, на която свидетел бе станала сервитьорката Шерил Косман. Брум бе казал на Гети, а след това и на Уинд. Или в обратен ред. Роби нямаше как да бъде сигурен, преди да разбере кой от тях е ходил при болната жена. Но едва ли бе Гети, защото той нямаше кола, за да измине целия път до Манасас.