Невинните [calibre 1.48.0]

— О, да. От време на време споменаваше няколко имена, но ми е трудно да си ги спомня.

— Лио Брум? Рик Уинд? Къртис Гети? Джеръм Касиди?

— Гети! — проясни се лицето на жената. — Гейб казваше, че са били близки, но не го е виждал, откакто са се прибрали в Щатите. Рик Уинд също ми звучи познато. Работата е там, че Гейб не обича да говори за службата си в армията. Страхува се, че ще умре вследствие на токсичните газове, които е дишал в Залива. Непрекъснато чуваме за този или онзи, който е умрял след участието си в тази война, но военните дори не признават за съществуването на така наречения «синдром на Войната в Залива». След заболяването на Елизабет той изпадна в дълбока депресия. Непрекъснато мисли за нея и е убеден, че ще бъде следващият.

— Казахте, че е бил близък с Къртис Гети — обади се Джули. — Имате ли снимки, на които са заедно?

Роби се обърна да я погледне. Почувства се виновен, въпреки че постоянно мислеше за начина, по който момичето ще възприеме всичко, което се случва.

Алис се стъписа за миг, но искреността на въпроса я накара да се изправи.

— Мисля, че имаме — кимна тя. — Почакай.

Тя излезе от стаята и се върна две минути по-късно с плик в ръце. Седна до Джули и започна да вади някакви снимки. Ванс и Роби се надвесиха над тях.

— Ето го татко! — възкликна след известно време Джули.

Алис се изправи.

— Баща ѝ? — попита недоумяващо тя.

— Дълга история — отвърна Роби, взе снимката от ръцете на момичето и се вгледа в нея.

Групичка бойци стояха пред изгорял иракски танк, върху чиято броня личеше надпис «Саддам — на кебап», изписан със спрей.