Диалози на мъртвите
- Автор: Хилл Реджинальд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Переводчик: Огнян Алтънчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диалози на мъртвите». Краткое содержание книги:
Този път срещу тях се изправя необикновен противник — Уърдман. Но кой е той? Човек, маниакално обвързан с езика и играта с думите? Сериен убиец, който обича да разказва убийствата си под формата на диалози с мистичен събеседник, подхвърляйки гатанки и жокери на полицаите?
Ще разгадаят ли неговата система Далзийл и Паскоу, ще овладеят ли правилата на параноманията — тази върховна игра за свръхерудити — и ще съумеят ли да изиграят решителния ход навреме?
Той млъкна за момент и погледа му бързо обходи учените, заобиколили Линда Лъпин на първата редица. После продължи:
— Опитах се да помисля върху нещата, споменати от него при последната ни среща, защото твърдо вярвам, че смъртта, дори когато идва — по-точно, именно когато идва — насилствено и неочаквано, никога не идва без да даде знак, че е наблизо… Знам със сигурност, че си говорихме за смъртта. Трудно е да не се говори за нея, когато става дума, както беше в нашия случай, за любимия поет на Сам — Томас Лавъл Бедоуз. И си спомням, че говорихме за тайнството на смъртта, и за начина, по който нашето обичайно, макар и не единствено, средство за общуване, езика, с неговата сложност, често повече скрива, отколкото разкрива. Дали е имал предчувствие? Спомням си как се усмихна, както ми се стори криво, цитирайки Бедоуз:
(На Паскоу се стори, че когато младия мъж каза коренища40, очите му намериха неговите и по бледите му устни потрепна едва доловима усмивка. Но може би бъркаше.)
Рут продължи:
— Може би Сам се е опитвал да ми каже нещо, нещо, което самият той едва е разбирал. Може би някой ден ще разгадая тази тайна. Или може би ще трябва да изчакам, докато Сам лично не ми я разясни. Защото макар Сам да не принадлежеше към никаква организирана форма на религия, от моите разговори с него знам, че той дълбоко вярва в живота след смъртта, много различен, но и много по-висш от тази недомислица, под чието бреме пъшкаме тук на земята. Това негово схващане бе в пълен синхрон с това на Бедоуз и книгата, която той пишеше за него, би била шедьовър не само във философията, но и в науката като цяло… Още един-два куплета поезия и свършвам. Моля да ми простите, ако ви се сторят смразяващи, но повярвайте ми, те не влияеха така на Сам. Дори веднъж ми каза, че ако имал възможността да организира собственото си погребение, би накарал да му рецитират тези стихове. Така че, по негово желание и за мое успокоение, нека ги изрека.
Той стоеше без да помръдне, като изваяния от дърво орел, чиито разперени криле поддържаха амвона, вперил поглед в паството със същия като на птицата свиреп поглед. Тишината в църквата беше нещо повече от пълно отсъствие на шум. Усещането бе такова, сякаш всички се бяха откъснали от главното течение на времето и се люшкаха в някое странично заливче, обещаващо литийско41 забвение на всичко земно за всеки, който би слязъл на брега. После самия Рут наруши магията, като заслиза от амвона и тръгна към мястото си с наведена глава и отпуснати рамене, вече представител не на отвъдното, а най-обикновено момче.
— Ха сега, кажи нещо след това! — прошепна Ели.
Права е, помисли си с облекчение Паскоу. Човек трябваше да има его, безчувствено като на политик, за да стане сега и да произнесе нещо, което неминуемо би прозвучало като бледа и далеч по-прозаично изразена печал.
Той видя как Линда Лъпин изви глава да проследи Рут до мястото му. После тя се наведе рязко встрани и зашепна енергично в ухото на вицеканцлера.
„Иска да разбере, каква е тази странна птица, осмелила се с такава дързост да наруши равния ход на погребението“ — помисли си Паскоу и се запита, не без известна доза задоволство, какво ли наказание ще стовари тя от политическите си висини върху нищо неподозиращата глава на Рут.
Непосредствено след предаването на тялото на земята, докато хората се събираха из двора, готвейки се да се втурнат през фалангата журналисти отвън, Паскоу видя, че Лупи Линда всъщност е поела нещата лично в свои ръце, вкопчила ги в Рут като граблива птица и изливаше благородния си гняв в заглъхналото му от такава канонада ухо.
40
Игра на думи — Рут на английски е корен. — Б.пр.
41
Лета — подземна река на забравата от гръцката митология. — Б.ел.кор.