Щамът на Юда

Лошо.

Монк си даваше сметка, че спре ли бурята, хората на Ракао ще плъзнат из джунглата да ги търсят. Този остров беше оперативната им база и им даваше всички предимства на домакински мач. Монк не си правеше илюзии, че могат да прикрият следите си и да избегнат залавянето.

Погледна назад през една пролука в джунглата. Бяха се изкачили на стотина метра над плажа. Гигантският туристически кораб клечеше в средата на лагуната, на четвърт миля от брега. Някъде на борда му беше Лиза, спасена като по чудо от хватката на онзи гаден калмар.

Но дали беше жива?

Докато не научеше със сигурност обратното, трябваше да се надява.

И за Лиза, и за самия себе си.

А за да оцелеят, имаха нужда от съюзници.

Барабаните не спираха и за миг, ритъмът им ставаше все по-забързан и трескав, сякаш се пънеше да прогони тайфуна. Тук, на високото, всеки бумтеж на кожените тъпани вибрираше сякаш в собствения му гръден кош, чак до мозъка на костите.

Монк се промуши през завеса от сведени клони, натежали от дъжда. Недалеч напред се провидя трепкаща светлинка.

Лагерен огън.

Монк направи още две крачки и спря.

Чак сега си даде сметка, че не са сами. От двете страни на пътеката, наполовина в гъстия листак, стояха някакви хора — достатъчно на открито, за да е ясно, че искат да ги видят. Гологърди мъже с широкополи шапки от плетена трева. Лицата им бяха съвсем черни — намазани с масло и пепел. От носните им хрущяли стърчаха излъскани глигански зъби и пожълтели ребрени кости. Над лактите си носеха гривни от ярки пера и черупки на охлюви.

Райдър извика и се втурна напред с вдигнат пищов.

Пазачите изобщо не се трогнаха.

Монк блъсна надолу ръката на Райдър и пристъпи напред с вдигнати ръце.

— Мирувай — прошепна на Райдър.

Един от мъжете пристъпи на пътеката. Носеше нагръдник от преплетени с каишки кости. На кръста му имаше пояс от дълги пера. Краката му бяха голи и намазани със същата смес от масло и пепел. Държеше дълга наточена кост от някакво животно.

Или поне Монк се надяваше да е от животно.

Чу някакво раздвижване зад себе си и разбра, че току-що са им отрязали пътя назад. Барабаните продължаваха да се надвикват с бурята. Огънят за кратко се разгоря.

А после мъжът на пътеката се обърна и тръгна към припламващата светлина.

— Май ни канят на купона — каза Монк и прегърна Сюзан през раменете.

Райдър ги последва с пистолета в ръка.

Ако нещо се объркаше, тринайсетте патрона на милиардера можеха да се окажат единственият им път към свободата. Засега обаче съдействието беше най-добрата стратегия.

Пътеката свърши при скална стена. В червеникавочерната вулканична скала беше издълбан груб амфитеатър, покрит с гъсто преплетени клони. Дъждът се изливаше през ръба на покрива като водна завеса.