Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Оборудване, за което можеше да мечтае всеки университет.
Доктор Елоиз Шение, вирусологът на Гилдията и ръководител на лабораторията по инфекциозни болести, стоеше права от другата страна на масата, облечена с дълга до глезените бяла манта. Над петдесет, с прошарена коса и очила на верижка около врата, тя приличаше на даскалица от стар филм.
Вирусоложката сочеше нещо на два компютърни монитора зад себе си. По единия вървяха данни, на другия бяха отворени няколко различни файлови прозореца. Доктор Шение тъкмо обясняваше нещо на Анри и Милър със силния си френски акцент.
— Получихме чудесен вирусен товар чрез промивка на проба от лумбална течност през серия от фосфатни буфери, после я фиксирахме с глутаралдехид и я пуснахме през центрофугата.
Шение забеляза появата им и им махна да седнат.
Девеш седна откъм колежката си, а Лиза зае празния стол до Анри. Той сложи успокоително ръка на коляното й и я погледна въпросително.
Тя кимна, че е добре. Столът беше истинска благословия след десетината метра, които беше изминала на собствен ход.
Девеш се обърна към Лиза.
— Направихме всички допълнителни тестове, които поискахте, доктор Къмингс. Ще ни обясните ли най-после защо бяха необходими?
Обвинителният му поглед се стовари отгоре й.
Лиза си пое дълбоко дъх. Повече не можеше да отлага. Сега единствената й надежда да оцелее беше да каже истината и да се надява, че находчивостта й ще се окаже достатъчно ценна, за да компенсира предателството й.
Спомни си първия урок, даден им от Девеш: „Бъдете полезни“.
И започна бавно да разказва как е открила странното ретинално сияние в очите на Сюзан. По изражението на Девеш веднага стана ясно, че не й вярва.
Лиза се обърна за подкрепа към Анри.
— Направихте ли флуоресцентен анализ на пробата от лумбалната пункция?
— Ja. Гръбначната течност наистина показа слаба флуоресценция.
Шение се съгласи:
— Пуснах пробата през центрофугата. Бактериалният остатък наистина светеше. И се потвърди, че е цианобактерия.
Бактериологът Милър кимна в знак на потвърждение. Скептицизмът на Девеш придоби заинтригувана окраска и той впери поглед в Лиза.
— И на това основание сте решили, че бактериите са мигрирали от мозъка по зрителния нерв и са колонизирали течностите в окото. И сте поискали втора лумбална пункция.
Тя кимна.
— Виждам, че доктор Полъм не е тук. Завършил ли е протеиновия анализ на вирусната обвивка?
Беше поискала и това изследване. То беше всъщност излишно, но пък гарантираше час-два допълнително отлага не.
— Минутка — каза Шение. — Резултатите са при мен. — Обърна се към единия монитор и започна да затваря прозорците. — Сигурно ще ви се стори интересно, че с помощта на генетичен анализ успяхме да класифицираме вируса като член на семейство Bunyavirus.
Анри забеляза объркването на Лиза и обясни:
— Тъкмо това обсъждахме, преди да дойдете. Буниавирусите обикновено засягат птици и бозайници и причиняват хеморагична треска, но векторът на пренасяне включва артропод. Хапещи мухи, кърлежи, комари.
Плъзна към нея един отворен бележник. Лиза погледна бележките на страницата. Анри беше направил схема на пътя, по който се предава инфекцията.
ЧОВЕК > НАСЕКОМО (АРТРОПОД) > ЧОВЕК
(заразен) (преносител, здрав) (заразен)
Анри почука с показалец средата на схемата.
— Насекомите са необходим фактор за пренасяне на заразата. Буниавирусите рядко се предават пряко от човек на човек.
— За разлика от щама на Юда — каза Лиза, взе един молив и промени схемата. — Вместо насекомо, което да пренесе заразата, щамът на Юда използва бактериална клетка, за да предаде вируса от един човек на друг.
ЧОВЕК > БАКТЕРИЯ > ЧОВЕК
(заразен) (заразен)
Анри се намръщи.
— Да, но защо…
Изстрели прекъснаха думите му. Всички подскочиха стреснато.
Дори Девеш изпусна бастуна си. Вдигна го с тихо проклятие и тръгна към вратата.
— Вие стойте тук.
Чуха се още изстрели, последвани от гърлени викове. Какво ставаше?
01:24
Девеш подбра двама от пазачите на научното крило и забърза към охранителния пост при асансьорите. Автоматичната стрелба продължаваше да трещи на спорадични изблици.