Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Като при надписа във Ватикана, който гласеше „Хагия“.
— Мисля, че това е било съзнателно подвеждане. Голямата гатанка, текстът върху обелиска, не е построен на принципа на заместващия код.
— Покажи — каза Сейчан.
— След малко. — Грей си погледна часовника. Оставаха осем минути. — Част от загадката още ми убягва. Трите ключа. Ключове, организирани в определен ред.
Отвори тефтера и почука с пръст по трите ангелски символа.
После продължи:
— Кодираният текст върху обелиска се е виждал с просто око, следователно ключовете могат да имат само едно предназначение — да разкрият правилния начин за разчитане на кода. Обелискът има четири страни. Но от коя трябва да се започне? И в коя посока да се чете?
Разлисти тефтера и намери страницата с оригиналния текст, предоставен им от Сейчан.
— Щом вдълбаните в златните „паспорти“ символи са толкова важни, трябва да фигурират и на обелиска. Ето ги.
Грей ги огради.
— Тази поредица се появява само веднъж и това я прави уникална. Виждате ли как свързва две от страните на обелиска? Започва върху едната и продължава върху другата.
Така ни показва откъде трябва да започнем и в коя посока да четем.
И добави стрелка над текстовите колони.
— Следователно трябва да преподредим четирите колони по указания от ключовете начин. — Той разлисти отново страниците на тефтера към осемте възможни варианта на Подредба, които бяха съставили по-рано с Вигор. Намери вярната и огради ключовите символи. — Ето как трябва да изглежда картата, за да се разчете правилно.
Сейчан се наведе по-близо.
— За каква карта говориш?
— Точно това осъзнах в параклиса — каза той. — Гледайте. Взе молива и започна да пробива дупчици в страницата, като завърташе внимателно молива, така че на следващата празна страница да останат точки.
— Какво правиш? — попита Вигор. Грей обясни:
— Виждате ли как някои от диакритичните знаци — малките кръгчета в ангелския текст — са потъмнени, а други — не? Черният диакритичен знак от символа на втория „паспорт“ се оказа маркер за португалския замък, нали така. Следователно потъмнените кръгчета в текста върху обелиска също трябва да са маркери. Какво бележат обаче? Ако бележиш тъмните кръгчета върху празна страница и махнеш всичко останало, се получава това.
— По-ясно от това, здраве му кажи — отбеляза саркастично Ковалски.
Грей потърка наболата си брада и свъси вежди.
— Има нещо тук. Усещам го.
— Може би трябва да свържеш точките — каза Ковалски още по-саркастично. — Току-виж се получила голяма светеща стрелка с надпис „върви на майната си“.
Сейчан се намръщи.
— Или пък е крайно време да вземеш да млъкнеш.
На Грей не му беше до словесните им престрелки. Ковалски може и да го биваше за шофьор в критични ситуации, може и да стреляше добре, но на Грей му трябваше мъдър съвет, а не задачки за малчугани от детската градина.
И изведнъж го видя.
— Господи! — възкликна и за малко да изпусне молива. Улови го в последния момент и го стисна решително. — Ковалски е прав!
— Сериозно? — Ковалски невярващо вдигна вежди.
— Сериозно? — също толкова невярващо реагира Сейчан Грей се обърна към Вигор и го стисна за ръката.
— Първата подсказка! В Кулата на ветровете. Вигор се намръщи… после очите му се разшириха.
— Където се намира астрономическата обсерватория на Ватикана… където Галилей е доказал, че Земята се върти около слънцето! — Вигор почука с пръст по страницата. — Това са звезди!
Грей въртеше молива в пръсти. Сред на пръв поглед хаотично разположените точки се появи позната подредба.
— И по-точно — съзвездие — каза той и го очерта.
Вигор също го позна.
— Дракон.
Сейчан кривна глава, загледана в диаграмата.
— Да не казваш, че това е звездна карта?
— На това прилича. — Грей се почеса по главата с гумичката на молива. — Но как да разберем мястото по едно съзвездие?