Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Отиде на мястото, където се разделиха — дюкянчетата и сергиите наистина бяха затворени, улиците пустееха. Явно хората в Ашмод предпочитаха да си лягат рано. Само в едно магазинче още светеше. Шанд тропа упорито по вратата и накрая се показа възрастен мъж по червена нощница. Все пак прояви любезност към досадника и обясни, че изобщо не е виждал жена с външността на Каран.
Когато се помъкна обратно към странноприемницата, Шанд определи по положението на звездите, че наближава полунощ. И вътре не научи нищо ново. Каран бе изчезнала.
Шанд си купи кана вино и седна на верандата на хладина. Редно беше да потърси помощ от градските пристави, но не му се искаше. Кметът скоро щеше да прочете полученото съобщение и не биваше да се марка пред погледа му.
Няколко часа по-късно каната се напразни и Шанд отиде в стаята си. Доскоро Каран бе извънредно находчива, но болестта и безумието й отнеха съобразителността. Тя нямаше и предишната си воля. Обземаше го все по-мъчителен страх.
След като Шанд се махна, Каран се помота из пазара. Видя какви ли не вещи, които би си купила с удоволствие, сред тях и великолепно изработени мехове за вода, но в джоба й бяха останали само няколко медни монети след покупките по-рано през деня.
Както ходеше безцелно по улицата, зърна парк с високи палми в близката падина. Тръгна натам и щом мина под арката, бележеща началото на парка, някой я поздрави. Обърна се към слабия младеж в униформа на разпоредител, чието лице беше обсипано с лунички. Веднага се изпълни със симпатия към него заради морковения оттенък на рижата му коса.
— Здравейте — отговори му приветливо. — Просто реших да се поразходя в парка.
И той се усмихна.
— На стената зад ъгъла има карта. Искате ли да ви обясня какви забележителности има тук?
— Да, моля!
Той посочи различните места на цветната карта — водопад, полянки, пещери.
— Пещери ли? — повтори Каран, която си спомни въодушевените описания на Шанд.
Младежът се озърна към светилото, което се бе спуснало зад арката.
— Най-прекрасните пещери в целия свят — сериозно я увери. — Но днес нямате време да ги разгледате. По-добре елате пак утре сутринта.
— Сутринта няма да съм в града — каза тя. Не повярва на преувеличението, но любопитството й се пробуди. — Жалко… Ако ме упътите как да стигна до тях, може би само ще надникна.
— Даваме фенери на посетителите срещу една медна монета. Съветвам ви да не влизате без фенер.
Каран му даде монетата и получи фенер.
— Минете оттук — посочи той криволичеща пътека. — Не е далеч.
Каран му благодари и тръгна по пътеката, която се провираше между дърветата и тук-там се спускаше стръмно. Краищата на долината се събираха в канари от бял варовик. След няколко минути пътеката свърши при назъбена дупка в скалите.
— Да бе, най-прекрасните пещери в целия свят — прихна Каран. — Но щом съм тук, поне да видя как е вътре…
Запали фенера и заджапа в плитките локви. Пещерата беше хем малка, хем неугледна, а и вмирисана заради изпражненията на прилепи. Свърна зад първия ъгъл, промъкна се под ниския таван в следващата пещера и се закова на място. И преди бе влизала в подземни кухини, особено когато двамата с Лиан бягаха от Шазмак, но онези не бяха нищо повече от сиви тунели в мокри скали. Изобщо не би могла да си въобрази великолепието, което се откри пред погледа й. Вдигна фенера с изпънатата си ръка и все едно се озова в дворец, издълбан в стъкло. Накъдето и да извиеше глава, светлината се отразяваше, преливаше се във всички мислими оттенъци, пречупена от стотици хиляди кристални фасетки. Каквито и описания на подобни чудеса да бе слушала, те не я подготвиха за истинската красота на тази малка пещера.
Навън сигурно се спускаше здрач. Тя направи крачка напред, после още една, полюшваше фенера, за да се порадва на променливите шарки. Времето отлиташе неусетно в замайващия я възторг. Влезе и по-навътре. И следващата подземна кухина не я разочарова. Мина през нея, попадна в трета и видя тъмнеещи отвори на проходи в три различни посоки. Озърташе се удивена.
А през това време дългунеста забулена фигура се вмъкна в пещерите, последвана от още пет. Несигурната дарба на Каран не я предупреди — тя тънеше в омая, забравила всичко освен играта на отблясъци, цветове и сенки по безкрайно разнообразните повърхности, от които се състояха пещерите.