Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Собственикът на дюкянчето, който бездруго се взираше любопитно в тях, пристъпи по-наблизо. Каран не обърна внимание. Шанд вдигна шапката и я нахлупи на главата й.
— Голямо парче от този плат ще ни свърши работа.
Каран хвана края на прозирната тъкан, от която можеше да се скрои и предизвикателна нощница.
— Твърде тънък е! Хайде да пийнем по чаша чай, докато преценяваме. — Шанд неочаквано я хвана под ръка и я отмъкна настрана. — Ще се върнем следобед — обеща през рамо на собственика.
— Престани, причиняваш ми болка! — разсърди се Каран.
Той не я пусна, но поразхлаби хватката.
— Да вървим. Онзи те зяпаше прекалено втренчено.
Шанд се озърна и успя да забележи как се спуснаха кепенците. Собственикът скоро се изсули през задната врата и тръгна към центъра на града.
— Привижда ти се — ядосано го увери Каран.
Тогава я бодна лошо предчувствие и тя тръгна покорно с него към пазара — хаос от малки сергии, сред които можеха да се скрият.
26. Женски работи
Шанд я поведе през пазара към сергия с гозби, пред която имаше маси и скамейки под навеси от оплетени палмови листа.
— Никога не прави това повторно — изфуча Каран и си дръпна ръката.
Обслужващата масите пълничка и весела млада жена с черна коса и румени бузи нехайно избърса тяхната маса и зачака поръчката, скръстила ръце под пищните си гърди.
— Моят приятел ще пийне отвара от репички със синап, аз искам студен ментов чай с мед и канела — избълва Каран със зла усмивчица.
— Отвара от репички ли?! — кресна Шанд.
Жената се ухили многозначително.
— Тя е много… Ами да! Щом ще е със синап, ще е твърде полезна за стареца. Особено ако си има затруднения… с младата приятелка.
Тя не издържа и прихна. И Каран за малко не се разкикоти, впила поглед в лицето на Шанд.
— Веднага ще я донеса — обеща прислужницата.
— Не, проклет да съм! — изрева изпусналият нервите си Шанд. — Не я искам тази отвара нито със синап, нито без него. Твърде стар съм за такива глупости. Донесете ми сладък чай от джинджифил, и то по-чевръсто.
Стана и се премести срещу Каран, изпепелявайки я с поглед. Смехът й прокънтя.
— Твърде стар! Олеле… О, много съжалявам. — Жената съчувствено потупа Каран по рамото. — Сигурно е толкова…
— Чаят! — извика той, за да заглуши хихикането на спътницата си.
Прислужницата се отдалечи припряно с оскърбен вид.
— Нали нямаше нищо против да се веселиш за моя сметка? — подхвърли Каран, засмяна до ушите.
След малко и Шанд се разсмя.
— Може и да съм си го заслужил. Отдавна никой не си е правил шегички с мен.
Жената донесе поръчаните напитки и така стовари чашата пред Шанд, че поля масата.
— Е, ти ме повлече твърде грубиянски — натякна Каран. — Не ми харесва да се държат така с мен.
— Извинявай. Но не бива да привличаме внимание към себе си.
— Че защо някой би ни търсил тук?
— Игър има шпиони и съгледвачи навсякъде из Мелдорин, а науми ли си нещо, не се отказва за нищо на света. Предпочитам и занапред да си криеш косата. — Той отпи от чая и изкриви устни. — Ама че гадост! Какво ли е сложила вътре? Опитай.
Каран си позволи съвсем мъничка глътка. Вкусът наистина беше противен.
— Бих казала, че само е добавила малко билки от пустинята, някакъв женски лек. Опитва се да ми помогне, нищо повече. Я сложи малко мед в чая си. — Тя надигна своята чаша и примлясна доволно. — Ех, че хубаво!
Шанд пиеше своя чай без никакво удоволствие.
— Както и да е, обмислях нашия поход. Може да има солни бури.
— Солни бури ли?
— Бури, при които вятърът вдига солен прахоляк. А солта убива, ако вдишаш повечко от нея.
— Солта убива. Слънцето убива. Май в Сухото море почти всичко убива.
— Съвсем права си, почти всичко. Имаме нужда от палатката, колкото ще да тежи, също и от платнище, с което да я затваряме при буря.
— Значи ще се наложи ти да я носиш.
Опразниха чашите и Шанд отиде при сергията да плати. Прислужницата тутакси седна до Каран и й прошепна нещо. Носеше й малко пакетче. Каран се разкикоти, завъртя глава, но нещо й хрумна и тя също зашепна. Другата жена се вторачи в Шанд — отначало озадачено, после слисано, пъхна пакетчето в джоба си и изтича нанякъде. Старецът невъзмутимо наблюдаваше сценката. Каран се приближи до него.
— Дай ми един тар, ако нямаш нищо против.
Шанд извади сребърна монета от кесията си и я пусна на дланта й.
— Няма ли да тръгваме?
Бузите й леко порозовяха.
— Още минутка, моля те. Ще те настигна.
Той вдигна рамене и й обърна гръб. След малко прислужницата се върна. Носеше друго пакетче за Каран, която пък й даде монетата, прегърна я и забърза след Шанд.