Укротяването на кралицата

Виждам любящата усмивка, която Мери отправя към умната си малка сестра, а после тя се обръща отново към мен и лицето ѝ става сериозно.

— Знаехте ли, че баща ми е намерил съпруг за мен? — пита тя.

— Не знаех нищо конкретно — казвам. — Спомена преди известно време само за евентуален брак. Кой е?

— Мислех, че може да знаете. Предложено е да се омъжа за наследника на курфюрста.

— Кой? — питам, напълно объркана.

— Ото Хенри — казва тя. — Негово величество, баща ми, иска да сключи съюз с германските владетели срещу Франция. Бях много изненадана, но изглежда, че в крайна сметка е решил да вземе страната на германските лутерани срещу Испания. Ще бъда омъжена за лутеран и изпратена в Нойбург. Англия ще приеме лутеранството или, най-малкото, една изцяло реформирана религия.

Тя забелязва ужасеното ми изражение.

— Мислех, че ваше величество храни такива симпатии — казва предпазливо. — Мислех, че ще бъдете доволна.

— Може и да съм доволна от това, че Англия ще приеме изцяло реформираната религия, и от съюз с германските владетели, но съм потресена при мисълта за заминаването ви за Бавария. В страна, където може да избухне религиозен бунт, при положение, че баща ви е в съюз с техния император? Какво си мисли той? Това означава да ви изпрати в безспорна опасност, да се изправите пред заплахата от нашествието на собствения ви испански родственик!

— Смятам също, че от мен ще се очаква да приема религията на съпруга си — казва тя. — Той не възнамерява да защити вярата ми — поколебава се и добавя: — Вярата на майка ми. Знаете, че не мога да изневеря на паметта ѝ. Не зная какво да правя.

Това противоречи както на уважението към принцесата, нейната вяра и нейната църква, така и на традицията. Съпругите трябва да възпитават децата във вярата на съпруга си, но винаги им се позволява да запазят собствената си вяра.

— Кралят очаква от вас да станете лутеранка? — питам. — Протестантка?

Ръката ѝ се пъхва в джоба на роклята ѝ, където зная, че пази броеницата на майка си. Представям си хладните мъниста и изящно изсеченото коралово разпятие между пръстите ѝ.

— Ваше величество, почитаема майко, не знаехте ли за това?

— Не, скъпа. Той ми говореше за това като за един от плановете си; нищо повече. Не знаех, че е стигнало толкова далече.

— Смята да нарече този съюз Християнската Лига — казва тя. — Той ще я оглавява.

— Толкова съжалявам — прошепвам.

— Знаете, че ме заплашиха със смърт, ако не положа клетва за вярност към баща ми като Върховен глава на Църквата — прошепва тя. — Томас Хауард, старият херцог, заплаши да блъска главата ми в стената, докато омекне като печена ябълка. Укротиха ме така безусловно, както ако ме бяха нашибали с камшик. Лично папата ми изпрати съобщение, за да каже, че може да положа клетвата и той е готов да ми прости. Тогава измених на майка си, предадох вярата ѝ. Не мога да го направя отново.

Без да кажа и дума, намирам опипом ръцете ѝ и я прегръщам силно.