Възмездие от гроба
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Възмездие от гроба». Краткое содержание книги:
Джейн потръпна от вълнение. Възможно ли бе да наближава краят на нейните търсения?
— Наистина ли? — попита тя. — И какво сте чували?
Той притвори очи.
— Чакайте да си спомня. Баба ми Бийти ми е разправяла за нея. Моминското й име беше Клулоу, Биатрис Клулоу — беше родена през 1880 година. Тя била най-голямата от четирите деца на родителите й, Артър и Ани. Първа била Биатрис, после Алис, която си останала у дома, така и не се омъжила. Едуард, който загинал по време на втората битка при Ипр, нямал деца, поне ние не знаем нищо подобно — той смигна заговорнически на Джейн. — Макар че с онез там французойки човек не може да бъде сигурен, нали? И най-сетне Артър Младши. Та таз Доркас, дето питате за нея, тя им била баба. И явно и тя обичала да разказва за стари времена, като мойта баба Бийти. — Старият човек отвори широко очи. — Тя все разправяше за баба си Клулоу — на мен и на Ани, с нея бяхме близнаци. Виж ти, не бях се сещал за тез неща от години — той се усмихна тържествуващо, явно доволен от паметта си.
— А какво ви е разказвала за Доркас? — попита Джейн, опитвайки се да прикрие нетърпението си.
Той изду устни и изпухтя.
— Ами повече говореше за по-късните години от живота й — когато овдовяла и отглеждала сама децата. Но помня как Бийти казваше, че баба й, Доркас искам да кажа, била доверена прислужница в семейството на Уърдсуърт. Казваше, че баба й била в къщата, когато Уилям Уърдсуърт издъхнал, и че все разправяла колко било тъжно да видиш такъв благороден човек в безпомощно състояние — той поклати глава. — Само това помня.
Поговориха още известно време, но скоро стана ясно, че Джейн е изчерпала залежите на паметта му докрай. Еди Феърфийлд не помнеше нищо за някакви семейни документи или за тайна, свързана с Доркас. Спомените му съхраняваха единствено това, което самата тя бе разказвала като най-интересно за себе си — че е била край смъртното легло на Уили.
Беше повече от ясно, че Еди Феърфийлд е склонен да си говорят така цял ден, но Джейн не беше забравила уговорката да обядват с Джейк, така че успя да се измъкне десетина минути преди часа на срещата.
Тя тръгна по главната улица в малко по-оптимистично настроение. Тази сутрин беше отбелязала някакъв напредък. Дори наученото да не й гарантираше нищо друго, поне можеше да бъде сигурна, че именно потомците на този род са хората, които й трябват. А сега щяха да обядват с Джейк. Въпреки решението да не му се доверява, не можа да предотврати приятното вълнение, предизвикано от тази мисъл. Това съвсем не означаваше, че би се поддала отново на неговата привлекателност.
Разбира се, че не.
Първите дни на Питкеърн бяха страшно мъчителни. Лятото беше в разгара си, затова и свалянето на всички полезни вещи от кораба ни в горещината беше тежка работа. Въпреки това всички проявяваха еднаква готовност да помагат за пренасянето на стоки и вещи на брега. Най-сетне, след като успяхме да свалим всичко, което можеше да бъде отнесено, оставихме „Баунти“ да заседне под една 700-футова скала и го запалихме, за да не би да ни открият по кораба. Дървената част изгоря докрай, чак до медните обшивки, и накрая, блъскан от водите, корабът потъна на дълбочина десет фута. Сега вече не ни оставаше нищо друго, освен да уредим живота в нашата колония възможно най-хармонично. Разделихме земята на девет равни дяла, всеки от които се падна на един от белите мъже. Решихме туземците да нямат собствена земя, а да ни служат, тъй като това бе по-подходящо за детинския им манталитет. Първоначално сглобихме груби заслони от корабни платна и клони, но скоро, сякаш за да подчертаем решението си да успеем, построихме постоянни жилища от греди. Сетне, девет месеца след като слязохме на острова, жена ми Изабела роди първото ни дете, Търсди Октоубър Крисчън, което като че ли затвърди връзката между нас и острова. Можех наистина да се считам за щастлив човек.
31
Когато Джейн влезе в ресторанта, Джейк вече седеше край една маса. Тя спря за миг на прага, опитвайки се да прецени собствената си реакция. Толкова познати й бяха тези черти — тъмният кичур коса, паднал над челото, съвършената дъга на веждите над сините очи, прикрити от дълги мигли, кафявият родилен белег на дясната скула — сякаш майка му го бе докоснала леко с изцапан пръст, дългият прав нос и тънките устни. Понякога си казваше, че той изглежда така, както би изглеждал Шерлок Холмс, ако сексът го беше вълнувал повече от интелекта. Навремето сърцето й би подскочило, ако го беше видяла така, преди той да я забележи. Но сега предпазливостта заставаше на пътя на спонтанната й реакция. Тя имаше свой план, оставаше само да го приведе в действие.