Възмездие от гроба

— Джейн Грешам? — каза жената. Дори тези няколко срички бяха достатъчни, за да се долови лондонският й акцент. — Аз съм криминален инспектор Блеър, а това е сержант Чапъл. Трябва да поговорим с вас.

Джейн тръсна чантата си на масата.

— Мога ли да видя документите ви? — попита тя. Двамата извадиха картите си, които тя огледа подчертано внимателно. — От Лондон, а? Предполагам, че сте дошли заради Тенил — Джейн се отпусна на един от столовете. — Седнете, само плашите майка ми, като стърчите с такъв застрашителен вид насред кухнята й.

Двамата седнаха отново.

— И на какво се дължи предположението ви? — попита Дона.

— Като начало на това, че не съм нарушавала закона напоследък. Освен това знам, че Тенил, която е моя приятелка, е избягала от представителите на закона, които са изградили странната хипотеза, че тя е виновна за убийството на два пъти по-едър и два пъти по-възрастен от нея мъж в Лондон. И трето — продължи тя, броейки на пръсти, — един много очарователен служител на полицията в Кезик ме посети в събота вечер и претърси цялата ферма с неоснователната надежда да я намери тук.

— Тенил свързвала ли се е с вас, след като е напуснала Лондон?

— Не ми се е обаждала по телефона, не ми е пращала мейл, не ми е писала, изобщо не се е свързвала с мен по какъвто и да било начин, откакто аз напуснах Лондон, още преди да е било извършено престъплението. Както вече казах на инспектор Ригстън в събота. Междувременно не се е случило нищо, което да ме накара да променя твърдението си — заяви Джейн. Съзнаваше, че говори надуто, но не я беше грижа. Дона Блеър не я изпускаше нито за миг от очи.

— Лелята на Тенил е получила вчера картичка от нея, в която момичето пише, че е добре и в безопасност. Можете ли да познаете откъде е изпратена картичката?

Джейн се стараеше лицето й да е безизразно като при игра на покер.

— Не. Очевидно вие сте силни по произволните предположения — в противен случай никога не бихте предположили, че Тенил е свързана с убийство.

— Имаме основания да вярваме, че Тенил е имала намерение да дойде при вас. Ако говорите истината, остава да „предположа“, че й се е случило нещо лошо и затова не се е добрала дотук. Това не ви ли безпокои?

Докато говореше, Дона се приведе напред и опря лакти на масата.

— Разбира се, че ме безпокои. Цялата тази история ме безпокои. И ако разполагах с някакви сведения, щях да ви ги кажа. Аз съм човек, който се съобразява със закона, инспектор Блеър, и не мисля, че полицаите са чудовища. Ако считате, че поведението ми е враждебно, то е, защото не вярвам, че Тенил е способна да извърши убийство. Тя е тринайсетгодишна, но за разлика от повечето си връстници в квартала не общува с подрастващи престъпници. Не се дрогира, а доколкото ми е известно, дори не пие. И докато вие пилеете тук време и средства в опити да откриете нея, истинският убиец се чувства в безопасност и ви се присмива — Джейн млъкна. Почувства, че се е изчервила, и се ядоса.