![Обект № 522 [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/0/0/646103-download.jpg)
Обект № 522 [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Линкълн Райм #8
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-022-4
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Обект № 522 [bg]». Краткое содержание книги:
Събуди се от неспокоен сън, изпълнен с кошмари. Гърлото го болеше от гаротата, но най-мъчителна беше сухотата в устата му.
Артър Райм се огледа в мизерната, лишена от прозорци болнична стая. По-скоро килия в лазарета на Гробницата. Не се отличаваше много от неговата килия или от ужасното общо помещение, където едва не го бяха убили.
Влезе някакъв санитар или фелдшер, огледа празното легло и си записа нещо.
— Извинете — изхъхри Артър. — Може ли да говоря с някой лекар?
Санитарят го погледна — беше як негър. Артър изпадна в паника, помисли си, че е Антон Джонсън, откраднал униформа и дошъл да довърши започнатото…
Но не, човекът беше друг. Въпреки това очите му бяха сурови и задържа поглед върху Артър не по-дълго, отколкото ако гледаше мръсно петно на пода. После излезе, без да продума.
Мина половин час, Артър ту задрямваше, ту се сепваше. После вратата се отвори и той се стресна. Доведоха друг пациент. Бяха го оперирали. Един санитар го настани на леглото. Даде му чаша вода.
— Недей да гълташ. Само плакни устата и плюй.
Пациентът изгълта водата.
— Не, казвам ти…
Пациентът повърна.
— Кретен.
Санитарят му хвърли няколко хартиени кърпички и си излезе.
Оперираният заспа, стискайки салфетките.
Тогава Артър погледна през прозорчето на вратата. Отпред стояха двама: латиноамериканец и негър. Черният присви очи и се втренчи в Артър, каза нещо на другия, който също погледна за момент.
Нещо в стойката им подсказваше, че интересът им не е породен само от любопитство — това беше затворникът, когото Мик бе спасил.
Не, май се опитваха да запомнят лицето му. Защо?
И те ли искаха да го убият?
Отново го обхвана паника. Сигурно беше въпрос на време, докато успеят.
Той затвори очи, но после реши, че не трябва да заспива. Не смееше. Щяха да го нападнат, ако заспи; щяха да го нападнат, ако затвори очи; щяха да го нападнат, ако не следи внимателно всичко, всеки, всяка минута.
Сега страдаше повече от всякога. Джуди бе казала, че Линкълн може би е открил нещо, с което да докаже, че е невинен. Не знаеше какво и Артър нямаше как да знае дали братовчед му просто е оптимист, или наистина е открил конкретно доказателство, че са го арестували по погрешка. Тази отчаяна надежда го измъчваше. Преди да говори с Джуди, се беше примирил с ада, който го очакваше, и близката смърт.
Правя ти услуга, човек. Мамка му, ти и без това сам ще го направиш след месец-два… Сега спри да риташ…
Сега обаче, осъзнавайки, че свободата е реалност, примирението премина в паника. Той виждаше надежда, която можеше да му бъде отнета.
Сърцето му отново се разтуптя като полудяло.
Той натисна копчето за повикване на санитаря. Още веднъж.
Никаква реакция. След малко на прозорчето се появиха очи. Но не беше лекарят. Дали бе някой от затворниците, които беше видял по-рано? Не можеше да разбере. Очите го гледаха.
Опитвайки се да обуздае страха, който го пронизваше като електрически ток, Артър отново натисна копчето и този път не го пусна.
Пак никой не дойде.
Очите на прозорчето примигнаха веднъж и изчезнаха.
37
— Метаданни.
По телефона Родни Шарнек, полицейският компютърен специалист, обясняваше на Линкълн Райм по какъв начин обектът 522 може да е разбрал, че „експертът" е полицай под прикритие.
Сакс стоеше наблизо със скръстени ръце и дърпаше ръкава си. Тя напомни на криминолога какво бе научила от Калвин Гедес в „Лична неприкосновеност сега!":
— Това са данни за данните.
— Точно така — потвърди Шарнек, който чу коментара й. — Вероятно е видял, че съм написал биографията снощи.
— Мамка му! — измърмори Райм.
„Е, не можеш да предвидиш всичко — помисли си. После: — Но трябва, ако преследваш човек, който знае всичко." Вече втори план за залавянето му се проваляше.
Нещо повече. Бяха издали картите си. Точно както те бяха научили за плана му с инсценираното самоубийство, сега той знаеше как действат и можеше да се предпази от следващите им ходове.
Знанието е власт…
Шарнек добави:
— Накарах един познат в „Карнеги Мелън" да издири идентификационните номера на всички компютри, от които е влизано в сайта им тази сутрин. Пет-шест са базирани в Ню Йорк, но са от обществени компютри, няма как да открием кой ги е използвал. Два са от европейски сървъри, но те няма да ни съдействат.