Обект № 522 [bg]

36

Ловец на глави.

Бяха хванали един проклет ловец на глави.

Или „специалист по залавяне на отклонили се лица", както ги коригира човекът.

— Как, по дяволите, е станало? — попита Линкълн Райм.

— Сега проверяваме — отговори Лон Селито, застанал в прахоляка и жегата пред строителния обект.

Мъжът, който бе проследил Роланд Бел, седеше на тротоара с белезници на ръцете. Не беше официално арестуван. Всъщност не беше извършил никакво закононарушение — имаше разрешително за пистолета и се беше опитал да задържи човек, когото мислел за престъпник, обявен за издирване. Селито обаче бе толкова ядосан, че нареди да му сложат белезници.

Роланд Бел също говореше по телефона, опитваше се да разбере дали хората му са видели обект 522 някъде в района. Засега обаче никой от ударните екипи не беше забелязал човек, отговарящ на откъслечните сведения за убиеца.

— Може и да е в Тимбукту — провлачено измърмори Бел, като затвори телефона си.

— Слушайте… — опита се да недоволства ловецът на глави.

— Млък! — изкрещя дебелият детектив за четвърти път. Отново заговори на Райм: — Проследи Роланд, застигна го и изглеждаше, че се кани да го застреля. Оказа се обаче, че действа по сигнал. Помислил Роланд за някой си Уилям Франклин. Двамата си приличат. Франклин живее в Бруклин и не се явил на дело за нападение и притежание на оръжие. Агентът го издирва от шест месеца.

— Пет-двайсет и две е инсценирал всичко. Намерил е Франклин в системата и е изпратил ловеца на глави да го търси, за да отвлече вниманието ни.

— Знам, Линк.

— Някой да е видял нещо, което може да ни послужи? Някой да ни е наблюдавал?

— Не. Роланд разпита хората си.

Мълчание. След няколко секунди Райм попита:

— Как е разбрал за клопката?

Това обаче не беше основният проблем. Единственият въпрос, чийто отговор го интересуваше сега, беше:

— Какво, по дяволите, е намислил?