Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Колекционерът на татуировки [bg]
Колекционерът на татуировки [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Колекционерът на татуировки [bg]

Электронная книга - «Колекционерът на татуировки [bg]». Краткое содержание книги:

Новият случай на Линкълн Райм Подражател? Или отмъстител? Те никога не са виждали такова убийство… Талантлив художник на татуировки, който използва отрова вместо мастило. Жертвата му е млада жена. Върху кожата й е оставил съобщение: „Втория“. Разследващите случая детектив Линкълн Райм и сътрудничката му Амелия Сакс откриват местопрестъплението напълно разчистено от доказателства. Има само една следа — парче хартия, която свързва престъплението с друго, което те никога няма да забравят. И както с Колекционера на кости преди това, Райм и Сакс отново се оказват изправени пред изкусен сериен убиец, който избира жертвите си на привидно случаен принцип. Престъпник, който планира всичко до последния детайл, в смъртоносна надпревара с всеки, който се опита да го спре. Но колко е близка връзката с предишния случай? И какъв е смисълът на думата, татуирана с отрова върху кожата на първата му жертва? Бързи обороти, изненадващи обрати, интелектуална битка между изобретателен убиец и гениален детектив — истинско завръщане към класическия Дивър.
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 164
Перейти на страницу:

Това беше една легендарна групировка недалеч от седалището на СВАС, предвождана от двама богати на идеи водачи.

— Няма да спрем, докато не се разпрострем в цялата страна.

Хариет вярваше, че има безброй американци, които не харесват посоката, в която отива страната, и биха се присъединили към СВАС. Но те трябваше да знаят какви са опасностите: терористи, ислямисти, малцинства, социалисти. И имаха нужда от харизматичен млад водач, който да ги защитава от тези опасности.

Хариет и Били щяха да ги спасят.

Имаше и друга причина за убийството. Хариет разполагаше с ограничена власт в организацията в сегашния й вид — защото беше, разбира се, просто жена, съпругата на основателя на Съвета. Били и новото поколение вярваха, че дискриминацията на жените е отклонение от важните проблеми — расовата сегрегация и национализма. Докато Матю и такива като него — пристрастените към лова и пурите — командваха, Хариет щеше да остане в периферията. Това бе просто недопустимо. Били щеше да й даде власт.

Сега, в пералното помещение, той почувства погледа й и се обърна към нея. Това срещане на погледите бе същото, каквото го помнеше от години. Когато беше върху нея, всеки път се опитваше да опре лицето си на възглавницата, но тя го хващаше за косата и дръпваше главата му нагоре, докато застанеха очи в очи.

— Е, какви следи имат сега от полицията? — попита тя.

— Всичко е наред. Ченгетата ги бива, но приеха описанието ти: руски или славянски черти, около трийсетте, с кръгла глава, светлосини очи. Точно обратното на мен.

Когато Амелия Сакс я „спаси“ в болницата, Хариет даде фалшиво описание за фоторобота, за да отклони полицията от племенника си, който бе дошъл в лечебното заведение не за да татуира нова жертва, а просто да види Матю.

Били попита за братовчед си — дали приема всичко нормално?

— Джош си е Джош — разсеяно отговори Хариет, което обобщаваше почти изцяло отношенията между майка и син. После се изсмя като малко момиченце. — Леле, каква екскурзия си направихме само, а? Не стана както бяхме планирали, но мисля, че така е по-добре. След удара Матю ще изглежда слаб. Така ще му бъде по-лесно да се… оттегли, когато се върнем у дома. Неведоми са пътищата Господни, нали?

Приближи се до Били, хвана го за едната ръка и с другата погали с пръсти гладката му буза.

Една лампичка примигна и пералнята превключи на друга част от програмата. Хариет погледна машината критично. Били си спомни, че вкъщи простираше прането да съхне на открито. Представи си дрехите като немощни телесни части, поклащащи се на лекия ветрец. Понякога тя качваше въжетата за пране в Олеандровата стая.

Изведнъж забеляза, че Хариет е вдигнала ръце и вади фибите от косата си. Отново се усмихваше. Усмихваше се по онзи начин.

Сега ли? Сериозно ли искаше?

Но какво имаше да се изненадва? Леля Хариет винаги беше сериозна. Тя отиде до вратата на пералното помещение и я затвори.

Хипнотизиращият ритъм на плискащата се вода бе единственият шум в стаята.

Хариет заключи вратата на пералното помещение. И изгаси лампата.

60.

— Сапьорните отряди са на позиция — извика Пуласки.

— Чудесно. Е, намери ли го, Мел?

Купър бе изкарал Библията на главния монитор.

— Точно както каза, Линкълн. В „Битие“.

— Чети.

— „В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнайсетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. И дъждът валя на земята четирийсет дни и четирийсет нощи.“ — Купър отмести очи от екрана. — Ето: „Шестстотната“, „втория“, „седемнайсетия“ и „четирийсет“. Всичките са тук.

— Другата книга! Трябва ми другата книга!

— „Серийни градове“ ли?

— Коя друга, Мел? Изглеждам ли ти в настроение да чета Пруст, „Ана Каренина“ или „Петнайсет нюанса сиво“?

— Не „Петнайсет“, а „Петдесет“ — поправи го Пуласки и Райм го изгледа смразяващо. — Само казвам. Не е като да съм я чел или нещо подобно.

Амелия Сакс намери документална книга и я отвори.

— Какво да търся, Райм?

— Бележката под линия. Интересува ме бележката под линия за разследването на Шарлот, майката на Пам, и нейната дясна военизирана групировка.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 164
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)