![Децата на Дюна [Children of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/8/3/8/5/decata-na-dyuna-children-of-dune-bg-download.jpg)
Децата на Дюна [Children of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.
— Господарке, ние…
— Какво ще сториш ти, издънка на Каделам14, ако го задържиш и се окаже, че той наистина е моят брат?
Очевидно жрецът не долови умишлено поставеното от нея ударение върху името му, въпреки че не би трябвало да стане стражник без известно образование и интелект, отговарящи на длъжността му. Дали не бе решил да се пожертва?
Пазачът преглътна и рече:
— Трябваше да го убием, тъй като създаваше безредици.
Останалите стояха като попарени от тези думи, но предизвикателното им държание не бе напълно изчезнало. Знаеха това, което бяха чули.
— Той призовава племената да се обединят срещу вас — добави Каделам.
Алая бе вече наясно как да продължи. Каза със спокоен, сух глас:
— Разбирам. С други думи, ако се налага, ще пожертваш себе си, задържайки го открито пред всички, които ще видят теб и твоите действия. Предполагам, че ще го направиш.
— Да пожертвам себе…
Той внезапно млъкна и се вгледа в придружаващите го. В качеството си на каза на тази група, неин назначен водач, имаше право да говори от тяхно име, но показваше, че би предпочел да не го прави. Останалите от стражата неловко се размърдаха. По време на преследването не бяха зачели волята на Алая. А сега можеха само да предполагат, какво представлява подобна обида за „Божествената утроба“. С нескрито притеснение стражите мръднаха леко встрани, оставяйки място между себе си и своя каза.
— В името на църквата и за нейно добро, вашите открити действия е следвало да бъдат строги — каза Алая. — Разбираш го, нали?
— Но той…
— Сама чух — прекъсна го тя. — Това е извън въпроса.
— Господарке, той не може да е Муад’Диб!
Колко малко знаеш! — помисли тя и поясни:
— Не трябва да рискуваме и да го арестуваме на открито, причинявайки му злина пред погледите на другите. Ако възникне подходяща възможност, тогава да!
— Напоследък около него винаги има хора!
— Боя се, че в такъв случай ще се наложи да сте много търпеливи. Е, ако държите да не се съобразявате с волята ми… — Тя не назова последствията, но явно беше правилно разбрана. Човекът от Каделам бе амбициозен и с възможности за бляскава кариера пред себе си.
— Милостива госпожо, в никакъв случай не става дума за неподчинение. — Мъжът вече се бе посъвзел. — Постъпихме необмислено, сега го съзнавам. Простете, но той…
— Нищо не се е случило и няма какво да се прощава — послужи си с известната фраза на свободните Алая.
Този израз бе един от множеството способи на племето да опазва мира и спокойствието в своите редици, а мъжът от Каделам беше от старите свободни и не би могъл да го забрави. Неговото семейство дълго време бе давало водачи. Вината беше камшик в ръцете на наиба и се използваше внимателно. Свободните оставаха най-добри служители, когато не таяха чувство на вина или обида.
Той показа, че е наясно с отсъденото от нея, кимвайки с наведена глава.
— За благото на племето. Разбирам.
— Вървете да се преоблечете — нареди тя. — Процесията тръгва след няколко минути.
— Да, господарке.
Жреците се сбутаха встрани, изразявайки своето облекчение от завършека на случая. Познатият глас в Алая избоботи: „Ама че си несръчна. Един или двама от тях все още са сигурни, че искаш смъртта на Проповедника. Ще намерят как да го направят.“
— Млък! — изсъска тя. — Замълчи! Не биваше изобщо да те слушам! Виж какво стори…
„Въведох те в пътя към безсмъртието“ — отвърна басовият глас.
Тя почувства кънтенето му като далечна болка в мозъчната си кухина и помисли: Къде ли мога да се скрия? Не, няма такова място!
Ножът на Ганима е остър — рече баронът. — Не забравяй.
Алая примигна. Това трябваше да се помни. Ножът на Ганима наистина беше остър. И все още можеше ги избави от сегашното затруднение.
„Ако вярваш на някои думи, вярваш и на скритото зад тях. Когато смяташ, че нещо е правилно или погрешно, истинно или фалшиво, вярваш на предположенията, изразяващи доводите в думите. Подобни предположения са винаги пълни с нелогичности, но остават най-драгоценното нещо за убедения.“