Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #3
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Децата на Дюна [Children of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

Месията на Дюна Пол Муад’диб е мъртъв… Планетата започва бавно да се променя благодарение на човешките усилия — сред безкрайните и пустини се появяват зеленина и свободно течаща вода. Но и сега мечтата не е постигната — измененията в климата са смъртоносни за гигантските пясъчни червеи, на които се крепи могъществото на Аракис. Управлението на Атреидите отново е заплашено от техния най-голям враг — генетично „преродения“ барон Владимир Харконен.
Всички тези предизвикателства се стоварват върху децата на Муад’диб Лето и Ганима… и създават впечатляваща градация на напрежението в едно от върховите фентъзи-постижения за всички времена.

Перейти на страницу:

— Навярно се питаш, защо сме се заловили с толкова главоболна работа? — рече мъжът.

Гласът му излизаше приглушен от долната закрита част на лицето, а самият той сякаш се стремеше да прикрие познат акцент.

— Отдавна спрях да се удивявам на броя на хората, които искат смъртта на близнаците Атреидски — отвърна Лито. — Техните подбуди са очевидни.

Докато говореше, мисълта му се блъскаше в неизвестното като в клетка, неистово търсейки някакви отговори. Захапана въдица? Знаел ли е друг, с изключение на Ганима? Това беше невъзможно! Ганима нямаше да предаде собствения си брат. А може би има и още някой, познаващ го достатъчно добре, за да предугади действията му? Баба му ли? Нима би могла?

— Няма да ти бъде позволено да продължаваш на самотек — каза мъжът. — Преди да се възцариш на трона, трябва да те подготвят. — Очите, без нито едно бяло петънце, се взряха надолу към него. — Навярно недоумяваш как някой би дръзнал да образова личност като теб? Ти, с познанията на цялото множество, събрано в безброй памети? Точно така е. Мислиш се за образован, но си само хранилище на мъртви животи. Все още нямащ собствен. Представляваш вървящо изобилие от други, поставили си една и съща цел — да търсят смъртта. А за един владетел не е подходящо да бъде търсач на смъртта. Ще задръстиш всичко около себе си с трупове. Баща ти, например, никога не разбра…

— Как се осмеляваш да говориш за баща ми по този начин?

— Много, много пъти съм се осмелявал. Все пак той не беше нищо повече от Пол Атреидски. Е, момчето ми, добре дошъл в своето училище.

Мъжът извади ръката си изпод горната дреха и докосна Лито по бузата. Усети, че го шляпват леко; после разбра, че се спуска надолу в тъмнината, където се развяваше зелен флаг. Зеленото бойно знаме на атреидите, с означенията за ден и нощ, а във флагщока от Дюн бе скрита тръба с вода. Слушаше бълбукането на водата, докато безсъзнанието полека го завладяваше. А може би някой се подсмиваше на глас.

„Все още можем да си спомним златното време преди Хайзенберг, който посочи на човешкия род стените, ограждащи предопределени за разсъждение теми и доводи. Събраните в мен чужди животи се забавляват с тази постановка. Разбирате ли, познанието няма смисъл без поставени цели и резултати, но именно те издигат ограждащите стени.“

Лито Атреидски и Неговият Глас

Алая се улови, че говори рязко и грубо с охраната, която срещна във фоайето на Храма. Бяха девет души, в прашни зелени униформи на патрул от предградията, задъхани и потни от усилията; съпътстващи техните задължения. Светлината на късното следобедно слънце струеше от вратата зад тях. Мястото беше прочистено от поклонници.

— Значи моите заповеди не ви интересуват, така ли? — попита тя.

Сама се зачуди на гнева си, но не направи никакъв опит да го сдържи. Точно обратното. Тялото й трепереше от неосвободени напрежения. Айдахо го нямаше… За лейди Джесика не се знаеше нищо, освен слуховете, че двамата са на Салуса. Защо Дънкан не беше пратил съобщение? Дали бе разбрал за Джавид?

Алая носеше жълтото траурно облекло на Аракийн — цвета на палещото слънце. След малко щеше да поведе втората и последна погребална церемония към Старата Клисура, за да бъде завършен обелискът на нейния погинал племенник. Работата трябваше да привърши през нощта, за да бъде отдадена почит на предопределения да води свободните.

Жреческата охрана се държеше предизвикателно, без дори следа от срам. Деветимата стояха пред нея, огрени от бледнеещата светлина. Миризма на пот се долавяше през леките им и почти безполезни влагосъхраняващи костюми на градски обитатели. Техният водач, висок и рус каза13, облечен в бурка с опознавателните знаци на семейство Каделам, смъкна маската на костюма си, за да говори по-ясно. Гласът му бе изпълнен с горделиво натъртване, което и трябваше да се очаква от потомък на семейство, разпореждало се някога в Сийч Табър.

— Направихме всичко, за да го задържим!

Мъжът очевидно бе обиден от нейната нападка:

— Той богохулства! Знаем вашата заповед, но и сами чухме какво приказва!

— И не успяхте да го задържите — повтори Алая с тих и обвиняващ глас.

Една ниска млада жена от патрула се опита да защити останалите:

— Тълпата там беше многобройна! Заклевам се, че хората ни попречиха!

— Ще го проследим — заяви Каделам. — След неуспеха идва успех.

Алая се намръщи:

— Защо не ме разбрахте и не изпълнихте заповедта?

вернуться

Водач

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?