Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Ръкописът Q - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ръкописът Q

Электронная книга - «Ръкописът Q». Краткое содержание книги:

Ръкописът Q
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 165
Перейти на страницу:

Пиърс пристъпи към него и той вдигна поглед и каза:

— Търсиш момчето, нали?

— Да — отвърна Пиърс.

— Умно дете — каза ходжата. — Не изглеждаш много разтревожен.

Пиърс наистина не беше разтревожен. Нямаше отговор защо.

— Не съм.

— Добре. Искаш ли чорба?

— Не. Аз…

— Търсиш момчето.

Пиърс кимна. Имаше нещо странно спокойно в този дребен мъж и в държането му, също както и в къщата му — еднакво и непоправимо увредени, но някак безметежно спокойни в безгрижната си развала.

— Ти си свещеник, нали?

— Да, свещеник съм.

— Странно как всичко се събира в едно, нали?

Пиърс нямаше представа за какво говори старецът и затова само кимна.

— Важно е за децата да гледат това. Може да се научи нещо. — Старецът дръпна една завеса и зад нея се видя дълбока ниша; замириса на тамян и камфор. — Това е нещо, което трябва да знаят.

Тялото на Павле беше увито с ленен чаршаф. До него седеше Иво, с ръце в скута и с бейзболната топка в ръцете.

Искаше да знае — каза ходжата шепнешком. — Когато са любопитни, трябва да им се обяснява.

Пиърс тръгна към детето, но ходжата го хвана за ръката.

— Дойде при мен и поиска да остане. Казах му да дойде да хапне, когато свърши.

Ходжата пусна ръката му; Пиърс дръпна завесата още малко встрани и пристъпи в нишата. Ходжата се върна на масата, а Пиърс колкото се може по-тихо седна до Иво.

Не каза нищо. Иво също мълчеше.

— Много смело, че си дошъл тук сам — каза накрая Пиърс.

Иво кимна. Очите му бяха вперени в трупа.

Пиърс не беше сигурен какво точно привлича вниманието на момчето. Реши да изчака. След няколко секунди Иво каза:

— Различно е.

Пиърс кимна.

— Когато не познаваш някого — каза Иво, — е различно.

Очевидно Петра не му бе казала всичко за времето, когато бяха воювали заедно.

— Този път не ми е толкова мъчно. Това лошо ли е?

— Не. — каза Пиърс. — И на мен не ми е много мъчно.

— Ти не познаваше Радисав. — Иво се обърна към него.

— Да. Но познавах други хора. Познаваха ги и майка ти и Салко. През войната.

— Да де. — Иво кимна. — Но ти не познаваше Радисав.

— Не го познавах — каза Пиърс.

— Мъчно ми е, като се сетя за него.

Пиърс колебливо постави ръка на рамото му. Поседяха така няколко минути. Накрая момчето стана и каза:

— Различно е. — Стискаше топката с лявата си ръка. Протегна дясната към вкочаненото тяло и го пипна.

Естественият инстинкт на Пиърс беше да прочете молитва. Той стана и се прекръсти. Но може би бе по-добре да не казва „Отче наш“ пред ходжата. Неизвестно защо, като гледаше как Иво докосва трупа, се сети за написаното от Рибаденейра. Да, трябваше да се помоли.

И без да знае напълно защо, Пиърс започна да се моли на латински за младия човек.

— И ето протягам двете си ръце към Теб, и всичко да е в орбитата на светлината.

Иво го хвана за ръката и все така вгледан в тялото, продължи също на латински:

— Когато съм изпратен да се боря с мрака и знам, че Ти можеше да ми помогнеш…

Пиърс спря. Иво също спря, усмихна се, обърна се към Пиърс и каза:

— Знам я тази песен. Салко ми я пее. „Ароматът на живота е винаги с мен, о, жива вода, о, дете на Светлината…“

Пиърс се вцепени.

Ееема, ееема, айо.

FILIUS3

6

Пиърс слушаше.

— И ето протягам двете си ръце към Теб, и всичко да е в орбитата на Светлината…

Стените като че ли го затискаха, въздухът ставаше все по-тежък с всяко вдишване. Иво го зяпаше.

— Когато съм изпратен да се боря с мрака, като знам, че Ти си близо до мен и можеш да ми помогнеш…

Пиърс опря ръка в стената; хладният камък му донесе облекчение. Тъничкият глас долетя до него:

— Не я ли знаеш?

Пиърс одра стената с нокти и болката вкара въздух в гърдите му. Вече чуваше момчето.

— Защо не пееш, ако го знаеш? — повтори Иво.

Пиърс несъзнателно кимна. Пасажите от пет реда. Първата молитва на детето. Толкова очевидно.

Отнякъде, като през мъгла, намери думите и каза:

— Ароматът на живота е винаги с мен.

Иво се усмихна и запя:

— О, жива вода, о, дете на Светлината, о, име на славните, в истината Те намирам. В търсене на истината. Която говори за Твоята мощ!

— Еема, еема, айо — запя Пиърс.

— Салко пее с мен.

Пиърс се приведе и се насили да се съсредоточи.

— Салко ли те научи на тази песен?

Иво кимна.

вернуться

3

Дух, Свети Дух (лат). — Б. пр.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)