През пустинята
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Мария Нейкова
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През пустинята». Краткое содержание книги:
«Преследване в Ориента» е пълно шесттомно издание. Следващите томове са: «През дивия Кюрдистан» (том 2), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5), «Жълтоликия» (том 6).
1882–1888
Щом се разсъмна, отново тръгнахме на път. На това място Тигър беше широка и образуваше много острови. По левия бряг се простираха ниски хълмове, но на десния пред нас се ширеше открита равнина и тук някъде покрай реката сигурно беше и бивакът на абу-хамедите.
— Едно пасище ли имате или повече? — попитах аз водача.
— Само едно.
По лицето му познах, че не ми казва истината.
— Лъжеш.
— Не лъжа, ефенди.
— Е, добре. Ще се опитам да ти повярвам. Но ако забележа, че ме мамиш, ще ти пусна един куршум в главата.
— Няма да го направиш, защото ще ти кажа, че всъщност може би имаме две пасища.
— Или три.
— Само две.
— Но ако намеря три, свършено е с теб!
— Извинявай, ефенди. Междувременно хората ни може да са намерили още някое. Тогава са три.
— Ах! Може би са дори четири?
— Ти може да искаш да имаме и десет! — измърмори абу-хамедът.
Подхванах го изкъсо:
— Ти си абу-хамед и не ти е приятно да губиш заграбеното. Повече няма да те увещавам да кажеш истината.
— Четири имаме, ефенди — каза той страхливо.
— Добре. Сега млъкни, аз сам ще се убедя.
Междувременно бях огледал всичко с моя далекоглед и в далечината открих няколко движещи се точки. Бързо извиках този от хадедихните, който беше вторият командващ след мен. Струваше ми се, че Салех е човек, на когото можеше да се разчита.
— Имаме със себе си четирийсет абу-хамеди — обясних му аз. — Мислиш ли, че ще можеш да ги охраняваш с трийсет от нашите хора?
— И с десет мога, ефенди. Те нямат оръжия.
— Сега ще тръгна с Хаджи Халеф Омар напред, за да събера сведения. Когато слънцето застане точно над онзи храст, а аз още не съм се върнал, изпрати след мен трийсет хадедихни да ме търсят!
След това извиках англичанина и той се приближи с двамата си слуги.
— Ще ви бъде поверен много важен пост — казах му аз.
— Уел! — кимна той.
— Аз ще избързам напред, за да се осведомя докъде се простират пасищата на абу-хамедите. Ако до два часа още не съм се върнал, трийсет души от нашите ще тръгнат да ме търсят.
— Аз също?
— Не, ще останете тук при другите, за да охранявате пленниците. Ако някой направи опит за бягство, застреляйте го!
— Йес! Ако някой направи опит за бягство — застрелвам всички.
— Добре, но нищо повече!
— Няма — засмя се карираният и добави: — Но сър, когато говори с абу-хамеди, нали ще пита?
— Какво?
— За руини и крилати бикове.
— Разбира се… Напред, Халеф!
Препуснахме в галоп направо срещу точките, които бях открил с далекогледа си. Това беше пасящо стадо овце, при което стоеше един старец.
— Ес селям алейкюм! — поздравих го.
— Be алейкюм ес селям! — отвърна той с дълбок поклон.
— Мирно ли е пасището ти?
— Мирно е, господарю.
— От племето на абу-хамедите ли си?
— Ти го каза.
— Къде е бивакът ви?
— Долу, зад завоя на реката.
— Много пасища ли имате?
— Защо питаш, господарю?
— Защото нося послание до всички хора от твоето племе.
— От кого?
— От Цедар Бен Хули, твоя шейх.
— Хамдулиллях! Сигурно носиш радостна вест.
— За това по-късно. И така, кажи колко пасища имате?
— Шест. Три тук долу край реката и три на островите в нея.
— Населени ли са всички острови?
— Всички с изключение на един.
В тона на този отговор и в лицето на стареца имаше нещо, което ме озадачи. Аз обаче се направих, че нищо не съм забелязал, и попитах:
— И къде се намира този остров?
— Точно срещу нас виждаш първия, а този, за който говоря, е четвъртият, господарю.
Казах си наум, че трябва да държа под око този остров, а на висок глас продължих:
— Защо е необитаем?
— Защото трудно се стига до него. Там реката е много опасна. Хм! Значи тогава чудесно можеше да се използва за местопребиваване на пленници. Това си помислих и продължих да питам: