Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— Тогава и Ани трябва да се научи — казах и кимнах към момичето. То се криеше в сенките, приличаше на призрак с бледото си лице и сребристоруса коса. Образованието щеше да повиши увереността ѝ. Определено бе станала по-наперена след спора си с мосю Дьо Лон за цената на восъка.
— След време ще ти благодари — увери ме Мери. Лицето ѝ беше сериозно. — Ние, жените, не притежаваме абсолютно нищо, освен лъжите в главите си. Добродетелта ни първо принадлежи на бащите ни, след това на съпрузите ни. Посвещаваме се на семейството си. Ако Ани владее думите и има идеи, винаги ще притежава нещо, което е само нейно.
— Защо не си мъж, Мери — поклатих глава. Графиня Пембрук можеше да сложи в джоба си повечето хора, независимо от пола им.
— Ако бях мъж, щях да ръководя имението си, да гостувам на Нейно Величество в двореца като Хенри или да върша работа като Матю. А тъй като не съм, мога да съм тук, в лабораторията си с теб. В крайна сметка оставам с убеждението, че ние сме по-добре, макар понякога да ни слагат на пиедестал или да ни бъркат с кухненски стол. — Кръглите очи на Мери проблеснаха дяволито.
— Може и да си права — засмях се аз.
— Ако някога си била в двореца, изобщо няма да се усъмниш в това. Ела — повика ме Мери и се върна към експеримента си. — Сега ще чакаме първичната материя да се нагрее. Ако сме се справили добре, трябва да се получи философски камък. Да прегледаме следващите стъпки от процеса и да се надяваме, че опитът ни ще успее.
Винаги губех представа за време, когато около мен имаше алхимични ръкописи, затова бях като замаяна, когато вдигнах глава и видях Матю и Хенри да влизат в лабораторията. С Мери бяхме потънали в разговор за изображенията в една колекция от алхимични трудове, известни като «Pretiosa Margarita Novella» — «Безценната нова перла». Наистина ли вече беше късен следобед?
— Не може да е станало време да си тръгвам. Не още — протестирах аз. — Мери има един ръкопис…
— Матю познава книгата, защото брат му ми я даде. Ала след като вече има образована съпруга, може би съжалява — подхвърли Мери през смях. — В зимната градина ни чакат закуски и напитки.
— Много мило от твоя страна, Мери — каза Матю и ме целуна по бузата за поздрав. — Очевидно вие двете още не сте стигнали до етапа с оцета. Миришете на сулфат и магнезиев окис.
Оставих неохотно книгата и се измих, докато Мери довършваше записките си за днешната работа. Когато се настанихме в зимната градина, Хенри вече не можеше да сдържа вълнението си.
— Време ли е вече? — попита той графинята и се размърда на стола си.
— Обичаш да даваш подаръци също като младия Уилям — засмя се тя. — С Хенри сме приготвили подарък за вас за новата година и за сватбата ви.
А ние не бяхме донесли нищо за тях. Погледнах Матю с неудобство.
— Желая ти късмет, Даяна, ако смяташ да се състезаваш с Мери и Хенри в подаръците — каза той тъжно.
— Глупости — махна с ръка Мери. — Матю спаси живота на брат ми Филип и имението на Хенри. Никакви подаръци не могат да се отплатят за това. Не ни разваляйте удоволствието с подобни приказки. По традиция на младоженците се дават подаръци, а е и Нова година. Какво подари на кралицата, Матю?
— След като тя прати на горкия крал Джеймс още един часовник, за да му припомни да прекарва кротко времето, аз реших да ѝ подаря кристален пясъчен часовник. Мислех, че ще е добро напомняне за относителната ѝ смъртност.
Хенри го погледна с ужас.
— Не, не си го направил!
— Мислех си го в миг на гняв — призна Матю. — Подарих ѝ бокал, разбира се, като всички останали.
— Не забравяй нашия подарък, Хенри — напомни Мери, която вече бе станала нетърпелива колкото него.
Хенри извади кадифена торбичка и ми я подаде. Аз си поиграх с връзките ѝ и най-накрая извадих от нея тежък медальон на също така масивна верижка. Лицевата му страна беше филигранно изработена, обсипана с рубини и диаманти и на нея беше изобразена луната на Матю със звезда в средата. Обърнах го и ахнах пред изящния седеф и цветята и виещите се лози по него. Отворих го внимателно и срещу мен се появи портрет на Матю.
— Господин Хилард направи първоначалните скици, докато беше тук. По празниците е толкова зает, че се наложи помощникът му Айзък да помогне с изрисуването — обясни Мери.
Стиснах миниатюрата в ръката си и я залюлях. Матю бе нарисуван така, както изглеждаше у дома, когато работеше до късно вечер в кабинета си до спалнята. Ризата му бе отворена на шията и поръбена с дантела, срещаше погледа на гледащия с вдигната дясна вежда в познатата комбинация от сериозност и ирония. Черната му коса бе отметната назад, но в обичайния си безпорядък, а дългите пръсти на лявата му ръка държаха медальон. Това беше изненадващо правдив и еротичен за времето си портрет.