Нощна сянка

— Този разговор не може ли да почака? — попита Матю с явно раздразнение. — В такъв студ няма да се разхождат дълго.

— Много си нетърпелив в спалнята — отбелязах и пъхнах ръце в отвора на ризата му.

— Нима? — Матю изви аристократичните си вежди с престорено учудване. — А пък аз си мислех, че проблемът е в достойното ми за възхищение въздържание.

През следващите часове се постара да ми покаже колко безгранично може да бъде търпението му в празна къща в неделя. Когато всички се върнаха, и двамата бяхме приятно изтощени и в доста по-добро настроение.

Ала в понеделник всичко се върна към обичайното си състояние. Матю стана разсеян и раздразнителен веднага щом пристигна първото писмо призори и изпрати извинения на графиня Пембрук, когато установи, че многото му професионални ангажименти няма да му позволят да ме придружи на обяд у тях.

Мери не беше никак изненадана, докато ме слушаше как обяснявам причината за отсъствието на Матю, премигна срещу Ани като леко заинтригувана сова и я прати в кухнята под грижите на Джоан. Хапнахме вкусна храна и докато ядяхме, Мери разказа подробности за личния живот на всички във и около Блекфрайърс. След обяда се оттеглихме в лабораторията ѝ с Джоан и Ани, които ни асистираха.

— Как е съпругът ти, Даяна? — попита графинята, докато запряташе ръкави, забила поглед в книгата пред себе си.

— В добро здраве е — отвърнах. Бях научила, че това е елизабетинският еквивалент на «добре».

— Новина, която се радвам да чуя. — Мери се обърна и разбърка вещество, което изглеждаше вредно и миришеше дори още по-лошо. — Боя се, че много неща зависят от това. Кралицата разчита на него повече отколкото на който и да е друг мъж в кралството, с изключение на лорд Бъргли.

— Ще ми се аз да можех повече да разчитам на доброто му настроение. Матю е много променлив напоследък. В един миг е обсебващ, в следващия не ми обръща внимание, а след това направо ме третира като част от пейзажа.

— Мъжете се държат така с всичко, което притежават. — Тя взе кана с вода.

— Не съм му собственост — казах с равен глас.

— Това, което ние с теб знаем, няма нищо общо с разпоредбите на закона, а пък начинът, по който Матю се чувства, е съвсем отделно нещо.

— Не бива да е така — отвърнах бързо, готова да споря. Мери ме накара да млъкна с мила примирена усмивка.

— На нас с теб ни е по-лесно със съпрузите ни, отколкото на другите жени, Даяна. Имаме книгите си и свободно време, в което да се отдадем на интересите си, слава на бога. Повечето нямат подобна свобода. — Мери разбърка колбата за последно и изсипа съдържанието ѝ в друг стъклен съд.

Замислих се за Ани: майка ѝ умряла в мазето на църква, леля ѝ не можела да се грижи за нея заради предразсъдъците на съпруга си, животът ѝ е предложил малко утеха и надежда.

— Учиш ли прислужниците си да четат?

— Естествено — отвърна веднага Мери. — А също и да пишат и да смятат. С тези умения по-лесно ще си намерят добри съпрузи, които могат да печелят пари, а не само да ги харчат. — Тя махна на Джоан, която ѝ помогна да преместят чупливия стъклен съд, пълен с химикали, до огъня.