Нощна сянка

— Грешите — заявих, като продължих да стискам здраво ръкава на съпруга си. — Чрез кръвна клетва съм дъщеря на Филип дьо Клермон, както и съпруга на Матю. Аз съм два пъти член на семейството и нито аз, нито детето ми някога ще ви наричат татко.

Андрю Хабърд изглеждаше като ударен от гръм. Докато сипех наум благословии върху Филип, задето винаги беше три стъпки преди всички ни, раменете на Матю най-накрая се отпуснаха. Макар и далеч във Франция, баща му бе осигурил безопасността ни.

— Проверете ако искате. Филип беляза челото ми ето тук — казах и докоснах мястото между веждите си, където беше магическото ми трето око. То в момента спеше, не беше никак заинтригувано от вампирите.

— Вярвам ви, госпожо Ройдън — продума накрая Хабърд. — Никой не би имал нахалството да лъже за нещо подобно в божия дом.

— Тогава може би ще ми помогнете. Аз съм в Лондон и търся помощ от някого, който владее добре магиите и заклинанията. Кое от вашите деца ще ми препоръчате за тази задача? — Молбата ми изтри самодоволната усмивка на Матю.

— Даяна — изръмжа той.

— Баща ми би бил много доволен, ако ми помогнете — продължих спокойно, без да му обръщам внимание.

— И как ще се изрази това доволство? — Андрю Хабърд също бе ренесансов принц и се интересуваше от всички стратегически преимущества, които можеше да спечели.

— Първо, баща ми ще е доволен да разбере, че сме прекарали новогодишната нощ спокойно у дома — натъртих и срещнах погледа му без да трепна. — Всичко друго, което му пиша в следващото си писмо, ще зависи от вещицата, която изпратите в «Еленът и короната».

Хабърд обмисли предложението ми.

— Ще обсъдя нуждите ви с децата си и ще реша кой ще ви свърши най-добра работа.

— Когото и да прати, той ще ни шпионира — предупреди ме Матю.

— Ти също си шпионин — отбелязах. — Уморих се. Искам да си вървя у дома.

— Работата ни тук приключи, Хабърд. Вярвам, че Даяна, също като всички членове на семейство Дьо Клермон, е в Лондон с твое одобрение.

— Дори и вие трябва да внимавате в този град — извика след нас Хабърд. — Не го забравяйте, госпожо Ройдън.

Матю и Галоуглас разговаряха тихо по обратния път към дома ни, но аз мълчах. Отказах помощ, като слизах от лодката, и се заизкачвах по Уотър Лейн, без да ги чакам. Но въпреки това Пиер стигна преди мен до прохода на «Еленът и короната», а Матю се озова до рамото ми. Вътре ни чакаха Уолтър и Хенри. Те веднага скочиха на крака, когато влязохме.

— Слава богу! — възкликна Уолтър.

— Дойдохме веднага щом чухме, че сте в беда. Джордж е болен и е на легло, не успяхме да намерим нито Кит, нито Том — обясни Хенри като местеше тревожно поглед от мен на Матю.

— Съжалявам, че ви повиках. Безпокойството ми е било прибързано — извини се Матю и свали със замах наметалото от раменете си.

— Ако е нещо, което се отнася до ордена… — започна Уолтър, като хвърли поглед към наметалото.

— Не е — увери го Матю.

— Отнася се за мен — намесих се. — И преди да измислите нов план, обречен на провал, разберете едно: вещиците са моя грижа. Матю е под наблюдение, и то не само от Андрю Хабърд.