Далечно ехо
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 954-974-592-9
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Далечно ехо». Краткое содержание книги:
Двайсет и пет години по-късно местната полиция подновява неприключени следствия и неразкритото убийство на Роузи Дъф излиза отново на дневен ред. Някогашните четирима студенти са зрели мъже със семейства и професии, но подозренията, белязали живота им, продължават да тегнат над тях. Не само полицията търси убиеца — в сенките се таи човек със своя представа за правосъдие, твърдо решен да отмъсти за смъртта на Роузи Дъф. След две нови убийства става ясно, че незнайният отмъстител не се спира пред нищо. За приятелите има само един изход — те трябва да открият истинския убиец, за да спасят собствения си живот.
— Тази вечер бях с нея. Ако полицаите разберат, веднага ще си кажат „тя му е изневерявала с онази жена, сигурно двете са замислили убийството“. Но това не е вярно. Джаки не представляваше заплаха за брака ни. Не бях престанала да обичам Дейвид само защото спях с нея. Да кажа ли истината? Или да мълча и да се надявам, че те няма да разберат? — тя леко се отдръпна от него. — Не знам как да постъпя и умирам от страх.
Алекс имаше чувството, че губи връзка с реалността. Какъв театър разиграваше Елен? Възможно ли бе това да е някакъв невероятен двоен блъф, с който да се опитва да го привлече на своя страна? Наистина ли беше невинна, както бе предположил той първоначално? Започна да подбира с усилие френските думи, които му трябваха, за да изрази мисълта си.
— Не знам, Елен. Струва ми се, че не е редно да очакваш съвет от мен.
— Но аз имам нужда от теб. Ти самият си бил заподозрян в убийство, знаеш какво означава това.
Алекс си пое дълбоко дъх. Искаше му се никога да не се бе озовавал тук.
— Ами твоята приятелка, тази Джаки — тя би ли се съгласила да излъже заради теб?
— Тя също няма да иска да я подозират в убийство. Да, ще излъже.
— Кой знае за това?
— За нас ли? — тя сви рамене. — Доколкото знам, никой.
— Но не си напълно сигурна?
— Човек никога не може да бъде напълно сигурен.
— В такъв случай ми се струва, че ще е по-разумно да кажеш истината. Защото, ако я разкрият по-късно, положението ти ще бъде далеч по-тежко — Алекс отново потри лице с ръка и погледна встрани. — Не мога да повярвам, че говорим такива неща само часове след смъртта на Мондо.
Елен се отдръпна още повече.
— Знам, че сигурно ме имаш за безсърдечна, Алекс. Но имам пред себе си цял живот, за да скърбя за мъжа, когото обичах. А аз го обичах, Алекс, можеш да бъдеш сигурен в това. Но точно сега трябва да направя всичко възможно, за да избегна обвинение в нещо, което не съм сторила. Тъкмо ти би трябвало да ме разбираш най-добре.
— Добре — Алекс отново мина на английски. — Обади ли се на Шийла и Адам?
Тя поклати глава.
— Не съм разговаряла с никого, освен с Лин. Просто не знаех как да го съобщя на родителите им.
— Ако искаш, ще им се обадя аз — но преди Елен да успее да отговори, мобилният телефон на Алекс зачурулика весело в джоба му. — Това сигурно е Лин — каза той, поглеждайки номера на дисплея. — Ало?
— Алекс? — в гласа на Лин се долавяше паника.
— Тук съм, при Елен — каза той. — Не знам как да ти го кажа, но Елен е била права. Мондо е мъртъв. Явно е изненадал някакъв крадец и…
— Алекс — прекъсна го Лин. — Раждането започна. Усетих първите контракции малко след като ти се обади предишния път. Надявах се да е фалшива тревога, но сега са редовни, и се повтарят през три минути.
— Божичко! — той скочи на крака и се озърна стреснато.
— Спокойно, това са нормални неща — каза Лин и веднага след това изохка от болка. — Ето пак! Повиках такси, трябва да пристигне всеки момент.
— Какво… как…
— Просто тръгвай за клиника „Симпсън“. Ще се срещнем в родилното отделение.
— Но Лин, бебето идва прекалено рано — Алекс най-сетне заговори членоразделно.
— От шока е, Алекс. Случва се. Чувствам се добре. Моля те, не изпадай в паника. Не искам да се безпокоя за теб. Искам да се качиш в колата и да караш бавно и много внимателно към Единбург, моля те!
Алекс преглътна.
— Обичам те, Лин. Обичам ви и двамата.
— Знам. До скоро.
Разговорът прекъсна и Алекс погледна безпомощно към Елен.
— Лин ражда — каза тя веднага.
— Лин ражда — повтори като ехо Алекс.
— Тръгвай веднага!
— Но ти не бива да оставаш сама.
— Ще се обадя на някоя приятелка. Ти трябва да бъдеш до Лин.
— Няма що, подбрахме момента — каза Алекс и пъхна телефона в джоба си. — Ще ти се обадя. Ще се върна веднага щом мога.
Елен се изправи и го потупа по рамото.
— Тръгвай, Алекс. И ме дръж в течение. Благодаря ти, че дойде.
Той излезе тичешком.
30
Мръсносивата утринна светлина започваше да се процежда на ивици по черното небе над града, преливащо в жълтеникави луминесцентни отражения. Алекс седеше приведен на една леденостудена пейка край болницата „Симпсън Мемориъл“, бузите му смъдяха от пролетите сълзи. Нищо в досегашния му живот не го бе подготвило за нощ като тази. Беше преминал отвъд границата на умората и имаше чувството, че никога вече няма да заспи. Емоционалното претоварване си казваше думата и той вече изобщо не беше в състояние да разбере какво всъщност чувства.