Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Слънцето се бе превърнало в искряща, огнена точка над главата ми, а ветровете започваха да свирят около мен. Небето ставаше все по-жълто и знойно, докато заприлича на опънала се от хоризонт до хоризонт пустиня. Хълмовете добиваха по-скалист вид, успоредно със спускането ми към полите им, осеяни с причудливи, изваяни от вятъра скулптури в мрачни цветове. Когато се озовах в подножието им, застигна ме пясъчна буря, която ме принуди да увия главата си с плаща и да присвия до крайност очи. Звездин изцвили, изпръхтя няколко пъти и продължи напред. Пясък, скали, ветрове, още по-оранжево небе, подобни на слюда облаци, към които слънцето се насочваше…
После дълги сенки, утихване на вятъра, тишина… Само потропването на копитата по камъните и шумът от дишането ни… Сумрак, облаците се струпват и слънцето се скрива зад тях… Гръм разтърсва стените на деня… Неестествена видимост на отдалечените обекти… Студено, синьо и електрическо усещане във въздуха… Отново гръм…
Ромолящата стъклена завеса на приближаващия отдясно дъжд… Сини, назъбени линии сред облаците… Температурата пада, ние неотменно продължаваме, светът вече е едноцветен декор…
Гонг на гръмотевица, бяла светкавица, завесата настъпва към нас… Двеста метра… Сто и петдесет… Достатъчно!
Долният й край оре, набраздява, разпенва… Влажен мирис на земя… Изцвилване на Звездин… Галопиране…
Тънички струйки вода пълзят надолу, попиват в земята… Покрити с мехурчета локви кал… Потоци дъжд… Навсякъде около нас ручеи, плискане…
Височина отпред и мускулите на Звездин се напрягат и отпускат, напрягат се и се отпускат под мен, докато той прескача ручеите и пороите, гмурка се в напредващата, мътна стена и се озовава на склона. Под копитата му изскачат искри, докато се изкачва нагоре, шумът от гърголещия, образуващ водовъртежи потоп под нас прераства в постоянен рев…
Още по-нависоко, тук е сухо, спираме за момент да изстискам краищата на плаща си… Долу, зад нас и вдясно, сиво, брулено от бурята море се плиска в подножието на скалата, върху която сме застанали…
Вече сме навътре в сушата, запътени към ливади с детелина и настъпващата вечер, грохотът на прибоя зад гърба ни…
Преследваме падащи звезди… Небето притъмнява на изток и предвещава нощ и безмълвие…
Разчиствам небето и звездите грейват по-ярко, оставям само няколко малки перести облачета…
По следите ни с вой се втурва глутница от червенооки неща… Сянка… Зеленооки… Сянка… Жълтооки… Сянка… Няма ги…
Само мрачни върхове с поли от сняг са се наблъскали един до друг край мен… Замръзнал сняг, сух като прах, се вдига на вълни от поривите на ледения вятър там, горе. Прахообразен сняг, подобен на брашно… Спомени, за италианските Алпи, за каране на ски… Вълни от сняг се блъскат в каменните откоси… Бял огън сред нощния въздух… Краката ми бързо замръзват в мокрите ботуши… Звездин е объркан и пръхти, колебливо прави всяка крачка и клати глава, сякаш не вярва на очите си…
Много сенки отвъд скалите, по-полегати склонове, по-мек вятър, по-малко сняг…
Пътят криволичи, пътят лъкатуши, води към топлината… Надолу, надолу, надолу в нощта, под променящите се звезди…
Снеговете от преди един час са далеч назад, сега сме сред обширна равнина, осеяна с храсти… Нощните птици се полюляват във въздуха, кръжат над някаква мърша, издават дрезгави крясъци на протест при нашето минаване…
Отново забавяме ход, малко по-топъл вятър бразди покритата с трева равнина… Рев от излязъл на лов хищник… Като сянка пробягва подобно на сърна животно… Звездите заемат местата си, измръзналите ми крака се съживяват…
Звездин рязко спира, изправя се на задни крака и побягва от някаква невидима опасност… Минава дълго време, докато се успокои и още по-дълго продължава да трепери…
Непълна луна хвърля сребърни снопове лъчи по върховете на далечни дървета… От влажната почва се издига фосфоресцираща мъгла… В слабата светлина танцуват нощни пеперуди…
Теренът се издига и се спуска, сякаш планините местят крака… Всяка звезда се сдобива с двойник… Около бледата луна се появява ореол… Равнината и въздухът над нея се изпълват с летящи сенки…
Земята изпъшква и замира, както спира ненавит часовник… Стабилност… Бездействие… Звездите и луната отново се сливат с душите си…