Престъпен ум
- Автор: Картер Крис
- Серия: Робърт Хънтър #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978-954-389-307-2
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Престъпен ум». Краткое содержание книги:
Но не си беше представял, че агентите на Бюрото ще успеят да навържат всичко само за два часа.
— Може би — отговори Хънтър. — Както казах, този път ние извадихме късмет, а ти — не, защото името Лиъм Шоу случайно беше в една от осемте тетрадки, които взех аз. Ако не бях попаднал на това име, на хората от ФБР вероятно щяха да им трябват няколко месеца да свържат точките, а дотогава ти отдавна щеше да си изчезнал.
Хънтър най-после откъсна очи от лицето на Лушън и тръгна по пътеката към завесата отпред. Завесата изведнъж се дръпна и към Лушън се отправи директорът Ейдриън Кенеди, придружен от четирима агенти на ФБР. От срещуположния край на пътеката се появиха четирима въоръжени командоси от специалните части, които също тръгнаха към тях.
За пръв път Лушън показа неподправена изненада.
— Ще ме предадеш на ФБР?
Хънтър не отговори.
— Много ме разочароваш, Робърт. Мислех, че държиш на думата си. Мислех, че си обещал не само на себе си, но и в памет на твоята убита годеница, че ще намериш онзи, който насилствено я е отнел от живота ти, и ще го ликвидираш. Нали това искаш от двайсет години? Да отмъстиш за смъртта на Джесика. Е, ето ме, стари приятелю. Трябва само да изстреляш един куршум в главата ми и двайсетгодишното ти търсене ще свърши. Ще можеш да се гордееш със себе си. — Лушън бързо огледа пътеката в двете посоки. — Хайде, Робърт. Ето ме тук пред теб. Обещавам, че няма да реагирам. Ще бъда лесна мишена.
Хънтър пристъпи от крак на крак.
Кенеди и другите се приближаваха.
— Ти каза, че Джесика заслужава справедливост повече от всичко друго. Нима ще измениш на обещанието си, Робърт? Нима ще измениш на паметта на единствения човек, когото си обичал? Жената, която искаше за своя съпруга? Жената, която носеше твоето бебе?
Хънтър се вцепени.
Лушън видя болката на лицето му и го притисна още повече.
— Да, знаех, че Джесика е бременна. Тя ми го каза, когато ме молеше да не я убивам, но въпреки това аз го направих. И знаеш ли, че твоето име беше последното нещо, което промълвиха устните ѝ, преди да прережа гърлото ѝ? Преди да убия нея и детето ти?
Пред очите на Хънтър се спусна червена мъгла и кръвта му закипя. Вече не бе способен на обективна преценка. Действията му не се ръководеха от здрав разум и логика, а от чиста ярост. Ръката му трепереше от унищожителен гняв, когато посегна към кобура си.
Кенеди видя израза в очите му, но все още беше на няколко крачки от него.
— Робърт, не го прави! — извика той. Само това можеше да стори.
Но беше късно.
112.
Хънтър беше бърз, ръката му бръкна в кобура и се насочи към Лушън само за част от секундата.
Лушън трепна и Хънтър видя, че тялото му се скова, но не от страх, а от изпълнено с трепет очакване, от задоволство от постижението му. Радостта му обаче беше кратка.
Хънтър пусна чифт белезници в скута му.
Лушън го погледна озадачено. Робърт не държеше пистолет.
— Прав си — каза той. — Джесика заслужава справедливост. Нероденото ми дете заслужава справедливост. И аз заслужавам справедливост за онова, което си направил. Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие от това да ти пръсна черепа тук и сега. Ние обаче не сме единствените, които заслужават справедливост заради деянията ти, Лушън. Родителите, семействата и приятелите на всяка жертва, която си изтезавал и убил през годините, също заслужават справедливост. Те заслужават да знаят какво се е случило с онези, за които повечето от тях са се надявали просто да са изчезнали. Те заслужават да знаят къде са останките на любимите им хора. Заслужават възможността да ги погребат подобаващо според вероизповеданията си. И най-много от всичко заслужават да знаят, че чудовището, което е убило любимите им хора, никога повече няма да убива. — Хънтър погледна Кенеди, който сега стоеше само на две крачки от него, и после отново Лушън. — Поради тази причина, да, ще изменя на обещанието си към себе си и към Джесика. И този път няма да има разпити и разговори, Лушън. Ти вече нямаш козове да преговаряш, защото тетрадките ти са у нас и всичко, което трябва да знаем, е написано на страниците им, включително местонахождението на останките на всяка една от жертвите ти. Нещата за теб свършват до тук. — Хънтър кимна на командосите от специалните части. — Сега може да го приберете.
113.
Въпреки вихрушката от мисли в главата си Хънтър беше толкова изтощен, че най-после успя да поспи около четири часа.
След ареста на Лушън той отлетя обратно за Куонтико. Както се бе изразил Кенеди, Хънтър все още беше официално «под наем» на ФБР и затова трябваше да напише последния си доклад. И той го направи късно през нощта.