Престъпен ум

— Значи вярваш в това, което ти е казал? — попита Кенеди. — Че никога повече няма да го видим?

Хънтър кимна.

— Освен ако не го надхитрим.

— И как предлагаш да го направим?

— Може да намерим нещо в тетрадките му.

Кенеди отмести поглед към покритите с прах тетрадки на лавиците.

— Това са тетрадките, които търсеше — обясни Хънтър. — Лушън ми каза, че ни оставя подарък. Е, това е. Има общо петдесет и три. Всяка съдържа двеста и петдесет-триста страници.

Кенеди се приближи до едната лавица, извади произволно тетрадка и я разгърна. Страниците бяха изписани на ръка. Нямаше дати и не се споменаваше определено време. Групите изписани страници бяха отделени с бели листа, сякаш да се обособят в безименни глави.

— Не знам какво точно ще намерим в тях, докато не прочетем задълбочено всичките — каза Хънтър, — но имам идея.

— Слушам.

— Прелистих две от тях, преди ти да дойдеш тук. Съдейки по онова, което видях, тетрадките описват не само чувствата на Лушън, душевното му състояние, какво е изпитвал преди и след убийствата, различните му методи на действие и така нататък, но и всичко, което е направил, всеки, когото е срещнал, и всички места, където е ходил, откакто е започнал да пише енциклопедията си за убиване, включително скривалищата като това. Места, които никой не знае.

Кенеди схвана бързо.

— А в момента трябва да се скрие някъде. Къщата в Мърфи и това бомбоубежище не са единствените две места за криене, държане в плен и изтезания, с които той разполага.

— Именно.

Кенеди се замисли.

— Проблемът ни е, че ако си прав, Лушън може вече да е на половината път дотам и съм убеден, че няма да се крие дълго на едно и също място. Ще се организира бързо и после вероятно ще изчезне.

Хънтър не каза нищо.

Кенеди отново погледна към лавиците. Петдесет и три тетрадки, по около триста страници всяка. Хънтър видя съмнението в очите му.

Нужни бяха хора, които да прегледат бързо страниците, търсейки нещо специфично. В случая — място.

Кенеди погледна часовника си.

— Ако започна да ги събирам сега, когато занеса тетрадките в Куонтико, екипът ще ме чака.

— Значи ако сме достатъчно бързи, до сутринта списъкът ще бъде готов.

— И после ще нападнем едновременно всяко място в списъка — потвърди Кенеди.

— Знам, че вероятността е малка, но с Лушън трябва да използваме всеки шанс, защото няма да имаме много. — Хънтър се приближи до лавиците и взе осем тетрадки напосоки.

— Какво правиш? — попита Кенеди.

— Аз съм най-бързият четец, който можеш да намериш.

Кенеди знаеше, че това е вярно.

— Ще прегледам тези тетрадки, а хората ти ще прочетат останалите. След няколко часа ще имаш моя списък. — Хънтър тръгна към изхода.

— Къде отиваш?

— В болницата. Обещах на Мадлин, че ще бъда там.

Кенеди знаеше, че търсенето на скривалища не е единствената причина Хънтър да иска да прегледа тетрадките. Ако можеше, щеше да вземе всичките.