Танц с огледала
- Автор: Далглиш Дейвид
- Серия: Танцът на сянката #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-58-5
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Танц с огледала». Краткое содержание книги:
Сред заплахата от зараждаща се война се преплитат множество интереси. Мнозина в крайморския Ейнджълпорт не са доволни от прекаления възход на търговците. Един от недоволните е и самият Лори Кинън. Друг е имитатор, вдъхновяващ се от примера на Хаерн, но преследващ неизвестна цел. Последвалите убийства принуждават Стражителя от Велдарен да напусне родния си град, за да търси отговори. А все по-силно измъчващите го съмнения тръгват заедно с него...
— Приемам жеста ви. Ще я отведа в Келасар, където тя ще се изправи пред нашето правосъдие. Свалете веригите й.
Уорик повдигна вежда.
— Няма ли да бъде по-разумно да ги оставите, поне докато не наближите границите на горите си?
— Обиждате ме. Аз не съм сам, а дори и да бях, тя не би могла да избяга от мен.
Уорик отново се поклони.
— Както желаете. — Той се обърна към войниците. — Освободете я.
Веригите от глезените и китките на Алиса бяха свалени. Тя разсеяно потърка разранената плът и пристъпи към елфа. Уорик се радваше да се отърве от нея. Не се съмняваше какво я очаква. Щом елфите отнемеха главата й, Трифектата щеше да рухне, останала без силни предводители. Той и партньорите му щяха да заемат мястото й.
Елфът на свой ред се поклони за сбогом. Но не си тръгна, а остана неподвижен, изчакващ. Уорик прецени, че това е някакъв неизвестен нему обичай. С твърдото решение да научи повече за елфите — все пак сделките с тях щяха да заемат важно място от предстоящите години — той се обърна и усмихнат пое обратно. Бе се отървал от огромно бреме.
Алиса остана да изчаква заедно с елфа. Когато Уорик и войниците му изчезнаха от погледа им, тя леко отстъпи и скръсти ръце.
— Веднъж вече отказах да призная елфическата справедливост — каза тя. — Къде ще бъда отведена сега? Лариса възнамерява да ме обеси тайно? Или предстои мнимо дело в Келасар?
Елфът се обърна към нея. Тя забеляза, че той накуцва.
— Не точно. — Той се усмихна, пъхна два пръста в устата си и изсвири.
В подножието от другата страна на хълма имаше голям гъсталак. От него изникнаха Хаерн и Зуса. Алиса едва не се задави от облекчение при вида на приятелката си. Тя се хвърли надолу по склона, за да увисне на врата й.
— Внимателно. — Безликата я поизбута. — Раните ми още не са излекувани напълно.
Смеейки се, Алиса се обърна към Хаерн, когото също прегърна до задушаване и целуна по бузата.
— Благодаря ви — каза тя.
Междувременно елфът се бе спуснал при тях, макар и не толкова вихрено. Хаерн почтително кимна към него.
— Задължени сме ти, Диредон — каза Стражителя.
— Аз съм този, който би трябвало да ви благодари — отвърна елфът. — Середон няма да остане във възторг от чутото, но трябва да научи за необмисленото поведение на Лариса и предателството на Гревен. Усещам, че напрежението между народите ни никога няма да изчезне, но поне за момента войната бе избегната.
В началото на храсталака елфът бе оставил импровизиран бастун. След като махна на останалите трима, той се отправи обратно към Келасар. Алиса го спря.
— Не съм нападала Лариса — каза му тя, когато елфът се обърна. — Но зная кой го е сторил. Мъж на име Торгар, наемник, който сега стои начело на семейство Кинън. Той самият ми призна това, защото смяташе, че ще умра.
Диредон застина, а в очите му изникна мраз. Без да каже нищо, той отново се обърна напред и продължи.
А Алиса се отправи на север, към дома. За нейна изненада Хаерн започна да се катери обратно към Ейнджълпорт.
— Къде отиваш?
Стражителя погледна към нея. Погледът му бе мъчително празен.
— Не можем да си тръгнем така. Надвити, окървавени, провалени?
Самата мисъл отново да стъпи в този град отврати Алиса.
— Не — каза лейди Гемкрофт. — Остави ги. Там вече не е останало нищо, за което да си заслужава да се борим.
— Не е така.
Той отново се затича нагоре. Алиса го наблюдаваше със свито сърце.
— Какво се надява да постигне?
— Ще му дадем една нощ — отвърна Зуса. Тя също се бе загледала в отдалечаващия се. — Диредон ми даде достатъчно пари, за да достигнем Велдарен, така че не е нужно да бързаме. Нека Хаерн открие търсеното. Зная, че той ще се върне при нас.
Алиса стисна ръката й. Двете се прегърнаха още веднъж.
— Никога повече не ме плаши така — каза лейди Гемкрофт.
— Ще се постарая.
Жените се отправиха на север, за да се отдалечат на известно разстояние от Ейнджълпорт. Настаниха се да нощуват край пътя, за да изчакат Стражителя.
Глава двадесет и седма
Макар че пренасянето на по-голямата част от вещите му още не бе приключило, Уорик остана да нощува в имението на Инграм. В собственото си имение, напомни си той, докато навличаше халата си. Сигурно щяха да минат няколко седмици, преди да престане да мисли за този дом по такъв начин: възрастните хора трудно се приспособяваха към промяната.