Кадифеният губернатор

— Един от нейните ръководители сте вие — вметна Сергей Владимирович.

— … която е установила следното: Ставрополският край е избран да стане полигон за по-нататъшно разгръщане на криминалните структури във всички региони на страната. Точно затова е създадено акционерно дружество „Ставрополски стокопроизводителен комбинат“ с филиали във всички големи градове, в това число и в Москва. Второ. Под прикритието на ССК се извършват престъпления, свързани с търговия на оръжие, идващо от Чечня и складовете на армията, с разпространяването на наркотици на територията на Русия. Трето. През търговска банка „Грог“ и не без съдействието на московски търговски банки са изпрани и прехвърлени в чужбина стотици милиони щатски долари. Четвърто. Корумпираността на местните чиновници е достигнала застрашителни размери, което заплашва устоите на държавата.

— И всичко това е подкрепено с доказателства? — попита Сергей Владимирович след продължително мълчание.

— В следственото дело са събрани доста доказателства. Докладът за резултатите от следствието, подписан от мен и полковник Попов, е изпратен на главния прокурор.

— Ето защо е пристигнал Константин Дмитриевич!

— Вероятно — повдигна рамене Турецки.

— Документите са си документи, но аз се интересувам от личностите.

— Кой по-конкретно?

— Например този… Как му беше името? Мусолини!

— Той беше в президиума заедно с вас.

— Браво! — учуди се Сергей Владимирович. — Доколкото си спомням, кметът говореше за честните служители на правозащитните органи. И според него повечето били такива.

— Без местните сътрудници „Пантера“ нямаше да се справи така бързо с поставените задачи.

— А Мусолини седи в президиума!

— Ако не се лъжа, вие сте били икономически директор?

— Да, навремето ръководех област…

— Помните ли стария Фунт от „Златният телец“?

— Спомням си го…

— Ние сме арестували десетки души, но това са все хора като Фунт, които доброволно излежават присъдата вместо Мусолини, Фараона, Левитан и другите босове на престъпния свят. И повярвайте, в затвора си живеят доста добре. Естествено, не в отделна килия, с компютър, телефон, ресторантско меню, както е бил Кръстника, но не ходят да секат дърва, не ядат затворническите буламачи, а най-главното — излизат на свобода след две-три години, макар да са получили максимална присъда. Системата е съвършена, а освен това е пълно с желаещи, защото след това със „заплатата“, отпусната от бандитската каса, могат да си живеят царски.

— Значи зад гърба ми ще продължава да има хора като Мусолини? — пошегува се Сергей Владимирович.

Турецки искаше да подхвърли, че те отдавна са, но каза друго:

— Да, докато се издават укази за борба с престъпността, които на практика не действат.