Кадифеният губернатор
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #19
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-076-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кадифеният губернатор». Краткое содержание книги:
— Аз нямам време за чакане — отговори сухо Турецки. — Трябва да залавям убийците.
— Ако има доказателства — залавяй ги. Никой не ти пречи.
— Ще ги хвана — рече Турецки.
— Това вече е мъжка приказка — усмихна се Меркулов. — Другото беше просто така, побъбрихме си, но политиката не е наша работа.
— Казваш, че имам достатъчно време?
— Напълно.
— Добре тогава — успокои се Турецки. — Ще работим.
— Обади се министърът на вътрешните работи…
— За Маркуша ли?
— Махнал го.
— Костя, на кого възложи да се заеме с Чирков?
— На старши следовател Федотова.
— Добре. Лиля няма да ни подведе.
— Защо реши да изпратиш Чирков в Москва?
— Чирков е престъпник и рушветчия.
— Има ли доказателства, че Чирков злоупотребява със служебното си положение и взема подкупи?
— Има. Според мен те просто решиха да го предадат. Щом лично краевият прокурор започна да го топи… Даде показания срещу него. А и подполковник Сизов потвърди. Чирков е вземал подкупи, за да си мълчи.
— Какво представлява този Сизов?
— За неговите показания ще ти докладвам малко по-късно. Да кажем, в моето ранчо.
— Вече и с ранчо ли се сдоби?
— Костя, ще видиш и ще разбереш!
— Как я карат Грязнов и неговите луди глави? — поинтересува се Меркулов.
— Хванаха Гришчук, той вече е на оня свят, доставиха Сизов, а вчера ми доложиха за пет трупа в Татарка.
— Тяхна работа ли са?
— Засега не знам.
— А кои са убитите?
— Бандити.
— Да, май ще дойда в ранчото ти — реши Меркулов след кратък размисъл.
— Най-добре днес вечерта.
— Саша, криеш нещо от мен…
— В никакъв случай! — усмихна се Турецки. — Ще видиш и ще разбереш — почуди се малко и допълни: — Разбира се, ако някоя черна котка не ти мине път…
Следобед работата на конгреса продължи само два часа — от четири до шест. Изказаха се няколко директори на предприятия и единият от тях, от Самара, едва не развали всичко. Той каза, че конгресът и създаването на партията може да имат огромно значение за излизане от задънената улица, но лично той изобщо не разбирал по какъв начин и при какви условия неговото предприятие ще влезе в корпорация „Волга“, за чиито връзки с криминалните структури знае целият град. Нали правителството дължи на предприятието му стотици милиони рубли, а са произвели продукция за няколко милиарда. Излиза, че секретното предприятие от отбранителната промишленост е попаднало под влияние на хора от престъпния свят.
В залата се разнесе лек ропот. Господин Потапов спаси положението, като заяви, че влизането на предприятия от отбранителния комплекс ще се обсъжда на правителствено равнище, а за връзките на корпорация „Волга“ с криминалните структури не бил чувал нищо. Накрая строго предупреди, че човек трябва добре да си помисли, преди да направи подобно заявление.
На трибуната се качи друг оратор, според когото новата партия единствена може да реши наболелите проблеми. Не го слушаха внимателно. Думите на самарския директор за участието в конгреса на криминални структури живо засегна мнозина от присъстващите. И като се вглеждаше в лицата на делегатите и слушаше доброжелателните изказвания по адрес на директора, Турецки си спомни как Алексей Петрович Кротов му казваше, че не във всички фирми са се намърдали бандити.
След края на заседанието делегатите излязоха навън, където в огромни шатри бе приготвена вечеря. Дългите маси, покрити с белоснежни покривки, се огъваха под тежестта на разнообразни ястия — плодове на Ставрополския край. Турецки сложи в чинията си есетра, зелена салата и наля голяма чаша вино.
Заобиколен от журналисти, в шатрата влезе председателят на партията Станислав Станиславович Акимов. Той се усмихваше сдържано отговаряше кратко на въпросите. Като видя застаналия встрани Турецки, му махна с ръка.
— Достатъчно, господа — обърна се той към кореспондентите. — Гладен съм. И вас каня, не се притеснявайте, черпете се.
— Честито, Станислав Станиславович — поздрави го Турецки, когато Акимов дойде при него.
— Благодаря, Александър Борисович. Какви са впечатленията ви от конгреса?