Рубинения кръг [bg]

— Сигурна съм, че този лицемерен аргумент ще има голяма тежест пред Стантън. Алхимиците обичат размитите, така наречени сиви понятия. Със сигурност ги предпочитат пред ясно разграничимите черно-бели категории.

— Сидни? — чух да ме вика Ейдриън. Обърнах се и му махнах кратко с ръка, преди да се извърна отново към баща ми и Зоуи.

— Това са условията ми. Ако се съгласиш, ще се постарая името ти да не фигурира в информацията, която ще предам на Стантън. Ако ли не… — Не продължих, оставяйки останалото на въображението на баща ми. И докато той стоеше потресен, прегърнах Зоуи на раздяла. — Радвам се, че те видях. Съобщи ми, ако той не ти позволи да се видиш с мама — макар че аз вероятно ще узная преди това.

Оставих ги и се запътих към приятелите ми. Само Дмитрий и Нийл ги нямаше. Ейдриън ме пресрещна и ме грабна в прегръдките си.

— Сидни — прошепна в ухото ми. — Толкова съжалявам, че изгубих контрол там долу.

— Нищо не си изгубил — възразих разпалено и обвих ръце около врата му. — Ти издържа, не се срина психически. Ти се завърна и постъпи правилно.

— Нямам чувството, че съм издържал — отвърна тихо той, без да откъсва поглед от мен. — Имаше една минута, когато — дори не те познавах — за мен не съществуваше нищо, освен могъществото, което ме изпълваше. И леля Татяна беше там, крещеше в главата ми. Тя все още е там, дори в този момент, докато разговарям с теб. Мисля… — Той пое дълбоко дъх. — Мисля, че наистина съм готов да започна отново да вземам лекарствата. Не зная какво ще стане, ако настъпи време, когато ще се нуждая от магията на духа и няма да мога да я използвам… но няма начин да рискувам да изгубя разсъдъка си, както едва не се случи днес. Не искам да бъда като Нина. Като Ейвъри.

Зарових лице на гърдите му.

— Няма да бъдеш. Вече доказа, че не си като тях. Ти се спря навреме, за разлика от тях. И каквото и да ти предстои, няма да го посрещнеш сам. Аз ще ти помогна. — Сълзите отново запариха в очите ми, но този път бяха сълзи на щастие. — Мисля, че го постигнахме — мисля, че се освободихме от алхимиците. Аз манипулирах и се пазарих, и… ами не зная дали ще се получи, но ми се струва, че ще стане. И… — Избухнах в смях, осъзнавайки, че бърборя несвързано. — Не зная какво ни очаква, но съм сигурна, че ще бъдем заедно.

Ейдриън пое ръката ми между своите, така че брачните ни пръстени засияха в една блестяща рубинено-диамантена феерия.

— Единствено това има значение, Сейдж Ивашков. Е, това и още нещо. Май не е зле да предизвикам на дуел Кастъл, ако най-сетне не изясни отношенията си с Джил.

Извърнах се към мястото, където Еди седеше до Джил, уловил ръката й, докато й говореше със сериозно и настойчиво изражение. Засмях се отново.

— Не се обиждай, но смятам, че ще изгубиш това единоборство. Но за щастие, мисля, че той най-после се е осъзнал.