Рубинения кръг [bg]

— Изведете всички от тук — казах на пазителя най-близо до мен. — Долу има пожар и не зная колко надалече ще се разпространи. И се уверете, че няма оставени никакви оръжия. — Все пак си имахме работа с Воините. Не исках да последва нова трагедия, ако внезапно се взривят експлозиви.

С Ейдриън излязохме навън, а аз го поведох покрай заетите пазители и алхимици, както и групата арестувани Воини. Близо до мястото, където бях паркирала колата, зърнах Роуз, Дмитрий и Еди, застанал до Джил, която седеше върху сгъваем стол, а до нея имаше друг стол. Този, който бе седял на него, стана, а един пазител понечи да го отведе. Разпознах типичното празно изражение на захранващ.

— Почакайте! — извиках. — Ейдриън също се нуждае от кръв.

Джил скочи на крака. Все още изглеждаше уморена и раздърпана, но в сравнение с мъртвешката бледност в мазето, сега лицето й бе добило цвят. Въпреки всичко, което бе преживяла, тя се запъти забързано към нас, за да помогне на Ейдриън да седне. Не знаех дали съпругът ми наистина има нужда от кръв, но той току-що бе преминал през голямо изпитание, а кръвта обикновено имаше лечебно въздействие върху мороите. Той не бе казал нито дума, откакто преди малко промълви името ми, и аз не можех да се отърся от мъчителната тревога, че духът може би най-сетне е превзел завинаги съзнанието му. Захранващият му поднесе шията си и Ейдриън машинално се наведе и заби зъби в нея. Извърнах се. Не съм сигурна, че някога ще се свикна с тази част от вампирския живот.

— Той се завърна — рече Джил и стисна ръката ми. Нефритенозелените й очи изглеждаха още по-огромни върху изпитото й лице. — Ще се оправи, всичко с него ще е наред.

Кимнах и се опитах да преглътна сълзите си.

— Ти би трябвало да си почиваш — казах й. Сърцето ми беше завинаги свързано с Ейдриън, ала аз чак сега осъзнах колко много се е наложило да понесе тя. Фактът, че можеше да стои тук, загрижена за някой друг, бе доказателство за силата й. — О, господи, Джил. Дори не мога да си представя през какво си преминала. Толкова съжалявам, че не можахме да те освободим по-скоро. Нараниха ли те?

Тя поклати глава и успя да се усмихне слабо, макар че виждах болката в очите й.

— Повечето бяха твърде изнервени, задето се налага да бъдат около мен толкова дълго. Алисия бе поставила нещо като условие в онази магия… със създанието. Всеки ден имаше кратък интервал от време, когато някой можеше да влезе в килията ми, да ме упои, да остави храна и кръв и да излезе. Те никога не се задържаха дълго — мисля, че прекалено много се страхуваха да не останат блокирани от демона вътре с мен.

— Съжалявам — повторих аз. — Иска ми се да те бяхме спасили по-рано.

Джил ме прегърна.

— Зная, че се опитвахте. Можех да виждам през връзката и…

— Сладкишче?

Захранващият се отдръпна. Ейдриън гледаше към нас с бистър и ясен поглед. Джил извика и се хвърли в прегръдките му с лице, окъпано в сълзи. Моите също рукнаха, неспособна да ги сдържа при тази сърцераздирателна и дългоочаквана среща.