Огненият херцог [bg]

Иън отупа панталоните си и се обърна към просторната ложа, където Негово Топлейшество вече се бе изправил на крака.

— Името ми е Иън Силвърстайн — каза той на берсмолски, без да превежда фамилията. Изглеждаше по-скоро комичен, отколкото човек с неоспоримо достойнство, докато стоеше скръстил тънките си ръце пред гърдите. — Но май повечето от вас проявяват склонност да ме наричат Иън Силвърстоун. Аз съм шампионът на Ториан Торсен.

Сред тълпата проехтяха викове и подсвирквания.

Огненият Херцог изглеждаше развеселен, когато разпери пръсти на месинговите перила, ограждащи ложата му, и се приведе напред.

— Нямах представа, че има нужда от шампион, Иън Силвърстоун — каза високо той. — Не съм и чул да си помолил за достъп в Градището.

Иън сви рамене.

— Има разни тайни пътища, които водят към Градището и извеждат от него — отвърна небрежно той. — А ако пуснеш приятеля ми да си върви, ще си заминем по някой от тях.

Огненият Херцог сви устни.

— Не си толкова почтителен, колкото съм свикнал, нито пък си спомням да дължа някакви услуги на Рода Силвърстайн, ако въобще съществува такъв род. И защо ми трябва да изпълнявам молбата ти?

Иън се поколеба за момент…

— Защото това ви беше целта, Ваше Топлейшество — каза чичо Хоузи и внимателно се смъкна долу през отвора на вентилационната шахта, за да скочи на пода на ложата срещу тази на Огнения Херцог. — Защото наградата, към която толкова отдавна се стремите, е тук, в мен, и защото получавате още нещо допълнително с проявеното от моя приятел Иън Силвърстайн желание да влезе в ролята на шампион. Защото, ако той загуби, ви предлагам и себе си, и всичките си знания в замяна на освобождаването на младия Ториан дел Ториан. — В ъгълчето на дясното му око се процеждаше капка кръв и той я избърса с опакото на ръката си.

— И с какво е той толкова важен, че си готов да рискуваш, Старей? — попита подигравателно Огненият Херцог.

— Защото съм се заклел да го пазя в деня на раждането му. Защото в деня на раждането му дядо му, който ме прибра и мен, и баща му, когато бяхме гладни, ме накара да се закълна, че ще го защитавам с всички свои сили и възможности до деня, когато той ме освободи от тази клетва. — Той погледна към Тори с обич. — Нищо, че рядко ми е била предоставяна възможността да помагам при отглеждането и възпитаването на човек от раждането му чак до възмъжаването. Това бе радост, на която рядко съм имал възможността да се насладя. Нищо, че го обикнах изключително много, защото това е чувство, което вие никога няма да споделите. Няма дори да успеете да го разберете, Ваше Топлейшество, но поне ще разберете клетвата, че заради тази клетва аз съм обвързан да споделя с теб всичко, което знам, ако вашият шампион победи Иън Силвърстоун на това място и в този ден.