![Огненият херцог [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/0/ogneniyat-hercog-bg-download.jpg)
Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Май не успях да измисля абсолютно нищо.
— Жалко.
Бранден дел Бранден вече бе възвърнал самообладанието си, което го бе изоставило за момент.
— И така, поиска да съм ти секундант, за да ме залееш с безпочвени обвинения ли? Заради това ли го направи?
— Не — отвърна Тори. — Исках да ми станеш секундант, за да има отново мир помежду ни. И без това приятелите ми тук се броят на пръстите на едната ръка, а ти си ми ядосан, защото си ме преценил погрешно и си постъпил нечестно с мен, а пък аз искам с това да се приключи. По един или друг начин.
— А в противен случай? — попита Бранден дел Бранден.
— В противен случай — отвърна Тори, стиснал меча в ръка, стъпил здраво на пода точно срещу другия младеж, — тук сме точно четирима. Избери си секундант, избери си и сабя, след като не можеш да приемеш жеста ми на приятелство.
Бранден дел Бранден мълча дълго.
Тори пъхна меча си в ножницата с шумен замах и протегна ръка.
— Избирай, Бранден дел Бранден.
Бранден дел Бранден направи крачка и половина напред, с която спокойно можеше да нападне, но ръката му сграбчи протегнатата длан на Тори. Ръкостискането му бе стегнато и силно, а кимването с глава изглеждаше напълно искрено.
— Трябва да успееш да победиш Станар дел Брунден — каза той, когато пусна дланта на Тори. — Наблюдавал съм и двама ви как се фехтувате. Китката ти е определено по-бързата. Малко са тези, които биха ти се опрели. — Той взе тренировъчния меч.
Ториан дел Орвалд повдигна едната си вежда.
— Един ординарец от Пламенния Род да обръща повече внимание на дуелиста, отколкото самият Маестро по дуелите. Нямат ли край чудесата този ден?
— Моля те, Ториан дел Орвалд. — Бранден дел Бранден направи някакъв удивително сложен жест, отчасти поклон, отчасти поздрав, отчасти демонстративно пренебрежение. — Ти си Маестрото по дуелите на цялата гилдия и нямаш почти никакво време да обръщаш индивидуално внимание на дуелистите. Станар дел Брунден е любимият дуелист на Негова Непоколебимост, а между Негова Непоколебимост и Негово Топлейшество често се появяват несъгласия. Така че, не е никак чудно защо един ординарец от Пламенния род обръща внимание на слабостите и достойнствата, след като същият този ординарец има известни амбиции.
— Амбиции — изръмжа Ивар дел Хивал. — Обзалагам се, че не са само известни — продължи той.
Бранден дел Бранден стисна тренировъчния меч.
— Обикновено първите му стъпки и замахвания са следните…
Изпод цветния аромат, разпръснат обилно наоколо, се носеше мирис на смърт, реши Тори, а след това прецени, че започва да се превзема.
Не беше така, предстоеше му да се сражава с професионален дуелист до смърт. Можеше да си позволи някоя и друга превземка.
Тук не му беше мястото за превземки. Беше уплашен, а под страха се прокрадваше чувство, което Тори позна. Това бе усещането, че притежава компетентност, и това усещане го съпътстваше всеки път, когато стъпеше на пътеката за фехтовка, всеки пък, когато пъхнеше крака си в стремето и стисваше с ръка седлото, за да се покачи на гърба на Джеси, това бе увереността, че може да се справи, че това умение не му принадлежи просто така, че то е част от него самия.
Усмихна се. Веднъж спомена нещо подобно пред чичо Хоузи, преди да излязат на езда, и точно тогава се случи така, че Джеси се подплаши от мармот и го хвърли от гърба си.
Тори бе по къси панталонки и обувки. Протегна се няколко пъти за разгрявка и едва тогава се наведе, за да си завърже връзките, без да обръща никакво внимание на мястото, където чакаха Станар дел Брунден и секундантите му, отдалечени почти на половин амфитеатър от него. Давай по познатия начин, каза си той. Да, вместо памучни, връзките на ботушите му бяха от наслоена кожа, пластовете — съшити от умелите ръце на вестрите, но въпреки това той ги завърза на фльонга. Да, след двубоя по арената щеше да е разлята кръв и всичко тук щеше да зависи от окото и китката му, от подвижността на бедрата му и най-вече от наблюдателността му. Фехтовката бе спорт на ума, който се осъществяваше с тялото. Умът трябваше да е бистър и необременен, спокоен също като повърхността на гладко езеро, готов да подтикне тялото към действие, преди още то да е осъзнало какво точно върши.
Ториан дел Орвалд огледа крайчеца на меча на Тори с опитно око.