Конспирацията „Моцарт“ [bg]

Бен бе щастлив да види отново усмивката й. Беше я виждал усмихната само веднъж — когато се запознаха. Оттогава бе преживяла какво ли не, но баща й се оказа прав. Клара беше кораво момиче.

— Май си твърде голяма и зряла да си играеш с такива неща — каза шеговито той, като й подаваше мечока.

Тя го притисна към гърдите си.

— Ще го кръстя Бен. — Лицето й сияеше. — Имам си и друг нов приятел — добави закачливо тя. — Може ли да го покажа на Бен, татко?

Кински кимна. Клара се затича радостно по коридора, дърпайки Бен за ръката.

— Муфи! — извика тя. Едно бебе ротвайлер, не по-голямо от заек, цялото покрито с черен пух, изприпка от съседната стая на тромавите си крачка и наклони глава на една страна, оглеждайки въпросително Бен. Над големите си очи имаше кафяви вежди и беше умалено копие на Макс.

— Върви да си играеш с кученцето — каза й Кински. — Двамата с Бен имаме да си говорим.

Той заведе Бен в кухнята и подпря патериците си на масата. Отвори един шкаф и извади бутилка „Джак Даниълс“ и две ниски чаши. Двамата седнаха; гипсираният крак на Кински стърчеше напред. Той наля догоре двете чаши и побутна едната към Бен. Изохка, наведе се и се опита да бръкне с два пръста в гипсовата отливка. После се отказа, изруга тихо и на един дъх преполови чашата с бърбън.

— Мислех, че си станал въздържател — отбеляза Бен.

— Отказах се. Помага ми да забравя тоя гаден сърбеж.

— Арагон ми съобщи, че ти ръководиш разследването.

Кински кимна.

— Имам чувството, че тая история ще се точи с месеци — каза той. — Ония били наели най-печения екип от адвокати, който може да се купи с пари. — Той изръмжа. — Бездруго ще им трябват на тия мизерници.

— Можеш да отрежеш бурена — каза Бен, — но не можеш да го изтръгнеш. Пуснал е дълбоки корени.

Кински вдигна рамене.

— Вероятно си прав. Лично аз обаче бих се радвал да видя как някои мръсници ще операт пешкира. Това ще ми достави известно удовлетворение.

Двамата отпиха мълчаливо от чашите си.

— Никога няма да забравя какво направи за Клара — продължи тихо Кински. — Яд ме е само, че не бях с теб да ти помагам.

— Съжалявам за твоята приятелка Хилдегард — каза Бен.

Кински вдигна чаша до устните си. Когато я постави на масата, беше празна. Въздъхна дълбоко.

— Бен, когато ми казаха за Лай… — Той не довърши изречението си. Брадясалото му лице помръкна.

Бен сложи ръка на лакътя му.

— Благодаря ти, Маркус.