Камерата [The Chamber-bg]

Намери ги под леглото й, празни естествено, грижливо скрити в празна кутия от маратонки. Три празни бутилки от бира „Хайнекен“, една до друга, сякаш приготвени за подарък. Той седна на пода и ги разгледа. Бяха изпразнени скоро, на дъното имаше няколко капки.

Лий тежеше петдесет и седем-осем килограма, а бе висока около метър и седемдесет. Бе слаба, но не кльощава. С тази конструкция не можеше да носи много пиене. Легнала си бе рано, към девет, и в някакъв момент се бе промъкнала и бе взела водката и бирите. Адам се облегна на стената, мислейки трескаво. Доста време се е чудила къде да скрие зелените бутилки, но е знаела, че той ще ги намери. Би трябвало да знае, че Адам ще ги потърси. Защо не е била по-предпазлива с празната бутилка от водка? Защо я е изхвърлила на боклука, а зелените бутилки — в кутията за обувки?

Той осъзна, че се опитва да разбере трезв, а не пиян мозък. Затвори очи и заудря тила си в стената. Той я бе завел в окръг Форд, където разглеждаха гробове и отново преживяха кошмара, а тя си бе сложила черните очила, за да скрие лицето си. Вече две седмици той искаше от нея да му разказва семейни тайни, а вчера бе неприятно изненадан от доста от тях. Трябваше да ги узнае, беше си повтарял той. Не бе сигурен защо, но просто искаше да разбере причините, поради които семейството му бе странно, отвратително, пропито с насилие.

Сега за първи път му хрумна, че всичко е може би по-сложно. Вероятно е било болезнено за тях. Може би егоистичният му интерес към неразкритите тайни бе твърде маловажен в сравнение със здравето на Лий.

Пъхна кутията за обувки обратно на мястото й, после отново изхвърли бутилката от водка на боклука. Облече се бързо и излезе. Попита пазача за Лий. Той бе записал в бележника си, че е излязла преди около два часа, в осем и десет.