Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуэлл Йен, Томасон Дастин
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-619-X
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
Въоръжени с този последен ключ, двамата приятели се гмурват в странния свят на Хипнеротомахия — свят на забравена ерудиция, странни сексуални желания и ужасяващо насилие. Но точно когато започват да осъзнават размера на своето откритие, заснеженото студентско градче е потресено: един отдавнашен изследовател на книгата е застрелян в пустите нощни зали на историческия факултет.
Кати протяга ръка и изтърсва от ревера ми прашинка, която всъщност се оказва снежинка, оцеляла въпреки топлината.
— И ти не си за изхвърляне — казва тя.
Гласът й звучи вълшебно, изпълнен със спокойна сърдечност.
— Къде е Джил? — пита тя.
— Горе.
Кати грабва от подноса на поредния сервитьор две чаши шампанско и ми подава едната.
— Наздраве. Е, за кого се представяш?
Колебая се. Не съм сигурен точно какво има предвид.
— Костюмът ти. Като кого си се облякъл?
Джил се задава към нас.
— Хей — казва Кати. — Отдавна не сме се виждали.
Джил ни хвърля оценяващ поглед, после се усмихва като горд баща.
— Много сте красиви и двамата.
Кати се разсмива.
— Ами ти за кого се представяш?
Джил разтваря смокинга с елегантен жест. Едва сега разбирам защо се е качвал горе. На кръста му провисва черен кожен колан с кобур, от който стърчи дръжка на револвер с инкрустации от слонова кост.
— Аарон Бър — казва той. — Випуск 1772.
— Блестящо — оценява Кати, гледайки дръжката на револвера.
— Кое е блестящо? — изтърсвам аз.
Джил ме поглежда с изненада.
— Костюмът ми. Бър е застрелял Хамилтън на дуел9.
Той слага ръка на гърба ми и ме повежда към площадката между първия и втория етаж.
— Виждаш ли какво си е сложил Джейми Нес на реверите?
Джил посочва някакъв рус абсолвент, чиято папийонка е бродирана с нотни знаци. На левия му ревер различавам кафяв овал, а на десния черно кръгче.
— Футболна топка и хокейна шайба — обяснява Джил. — Представя се за Хоби Бейкър, членувал в „Бръшляна“ през 1914 година. Единственият спортист, успял едновременно да влезе в почетните списъци на футболната и хокейната асоциация. Хоби участвал в певческата група на клуба — затова са нотните знаци.
След миг Джил посочва висок абсолвент с яркочервена коса.
— Крис Бентъм, точно до Дъг. Той е Джеймс Медисън10, випуск 1771. Личи си по копчетата на ризата му. Най-горното е с печата на Принстън — Медисън бил първият председател на дружеството на випускниците. А четвъртото е американското знаме…
Гласът му звучи механично като на екскурзовод, сякаш мислено чете предварително написан текст.
— Всичко е въпрос на фантазия — подхвърля Кати откъм подножието на стълбището.
Поглеждам я отвисоко и новият ъгъл ми дава възможност да оценя още по-добре колко великолепно й стои роклята.
Джил отправя поглед някъде настрани.
— Слушайте, имам да свърша нещо. Ще се справите ли сами за малко?
Край мокрия бюфет Брукс сочи един от сервитьорите с бели ръкавици, който се е подпрял на стената.
— Един от сервитьорите е пиян — казва Джил.
— Недей да се тревожиш за нас — успокоявам го аз и забелязвам колко невероятно тънка изглежда отвисоко шията на Кати. Почти като стъбло на слънчоглед.
— Ако ви трябва нещо, обадете се.
Тръгваме надолу по стъпалата. Оркестърът свири мелодия на Дюк Елингтън, чашите с шампанско звънят, а устните на Кати блестят в яркочервено — цветът на целувката.
— Искаш ли да танцуваме? — питам я аз.
Кати се усмихва и ме хваща за ръката.
Слушай… релсите пеят… идва първият влак.
В подножието на стълбището двамата с Джил тръгваме в различни посоки.
26.
На дансинга е с пет-шест градуса по-топло, отколкото в останалата част на клуба. Плътно притиснати двойки кръжат в бавен танц като метеорен поток, но аз мигновено се усещам в свои води. Двамата с Кати сме слушали много музика заедно от онази първа вечер, когато се срещнахме в „Бръшляна“. През почивните дни клубовете на Проспект авеню наемат оркестри за всякакви вкусове и само за няколко месеца сме изпробвали всичко — от латиноамерикански до бални танци. Със своите девет години уроци по балет Кати има стил и изящество за трима-четирима танцьори, тъй че взети заедно не отстъпваме на другите двойки. Впрочем, трябва да се отбележи, че под нейното благосклонно ръководство и аз имам съществен напредък. Колкото по-дълго оставаме на дансинга, толкова по-дръзки ставаме; изглежда, че си казва думата и шампанското. Успявам да я прегъна назад, без да падна върху нея, тя пък успява да се завърти около здравата ми ръка, без да я изкълчи и скоро ставаме страхотни.
9
Аарон Бър (1756–1836) — американски сенатор и вицепрезидент. През юли 1804 г. смъртно ранява на дуел Александър Хамилтън — близък съратник на Джордж Уошингтън и пръв финансов министър на САЩ. — Б.пр.
10
Джеймс Медисън (1749–1812) — четвъртият президент на САЩ. — Б.пр.